Ако остане настрана емоционалният и романтичен привкус на определението „възрожденски“ и се придържаме към същината му, тя е самоорганизиране на общността за просвета, запазване на идентичността, благоденствие и бъдеще.
Историята на българските неделни училища зад граница от 90-те години насам напълно се вписва в този модел. През 1991 г. държавата се отказва от финансирането на няколкото български училища към посолствата ни, съществували дотогава. Някои от тях продължават да работят чрез самофинансиране благодарение на родолюбиви дипломати. Български семейства в чужбина започват да се обединяват в местни сдружения и да откриват училища изцяло със собствени средства и сили.
След бума на икономическата емиграция в началото на хилядолетието стотици хиляди български граждани със семействата си търсят препитание и реализация зад граница. Българските сдружения и училища се умножават единствено благодарение на усилията и желанието на сънародниците ни да запазят жива връзката си с родния език, традиции и култура. През 2006 г. представителите на българските училища в САЩ се обединяват в асоциация, а на следващата година се създава и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). През 2008 г. АБУЧ запознава българския парламент с дейността си и държавните власти са принудени да „припознаят“ образованието на българчетата в чужбина като част от ангажиментите си по конституция. Следва създаването на националната програма „Роден език и култура зад граница“, която финансира частично и на програмен принцип 53 български училища зад граница, а през 2011 г. мрежата от български училища в чужбина става част от българската образователна система.
Днес училищата зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата подкрепа от държавата, те съществуват основно благодарение на труда, средствата, енергията и ентусиазма на сънародниците ни. В последните години и особено сега в условията на пандемия става все по-очевидно, че пътищата не са еднопосочни. Доста българи се завърнаха в родината заедно с децата си, много от които са родени в чужбина. Тяхната адаптация и вписване в образователната ни система ще бъде успешна, ако владеят езика и познават културата ни. Това е новата мисия на българските училища в чужбина – разказват Снежина Мечева, говорителка на АБУЧ и директорка от 30 години на Българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, и Боянка Иванова, основателка и дългогодишна директорка на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, в рубриката „Всичко за образованието“.
