Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здравето на хората може да бъде опазено само с научно базирани методи и модели

Адв. Мария Петрова: Липсва еднопосочна стратегия за справяне с пандемията

Изключително плашещо, юридически неправилно и безкрайно неморално е да се изкарва конкретна информация за лица без тяхно съгласие

| обновено на 26.03.21 в 11:38
Снимка: Стаматина Никова

„България ще се справи с тази трета вълна на Covid-19 и ще излезем от нея успешно, всички лечебни заведения са подготвени. Там, където има недостиг на легла, го компенсираме с нови структури, обезпечили сме цялата система", обеща здравният министър Костадин Ангелов. България вече е на четвърто място по смъртност в ЕС. Продължават и разговорите за осигуряване на допълнително количество ваксина и за нашата страна, съобщи на 25 март на редовен брифинг за разпространението на коронавируса здравният министър.

Ето и експертният поглед към управлението на кризата на адв. Мария Петрова. Тя коментира в "Нашият ден":

Управлението на кризата

“Аз съм изключително притеснена, да не използвам думата отчаяна, от това, което виждам – политическото говорене, брифингите, всяването на смут, разпространението на понякога доста неадекватна информация – това не носи абсолютно никакви ползи на обществото. Много силно се разминава това, което чувам едва ли не като самохвалство от властимащите, и това, което виждам в моята практика. Аз, като специалист по медицинско право, нонстоп общувам с управители на болници, с лекари и с пациенти, и трябва да ви кажа, че това, че се справяме – не ми е ясно какви са параметрите, които оценяват нашето справяне, но чисто житейски и практически не е вярно.

Все още нямаме протоколи за лечение на Covid, все още има безкрайно много неяснота около ваксините – за съжаление страшно много злоупотреби в тази посока, като започнете с невярна информация и насаждане на ативаксерски идеи, конспиративни теории. От друга страна, заклеймяване на хората, които поради някакви причини, най-вече здравословни, не желаят да се ваксинират. Липсата на места и персонал в лечебните заведения... Да, вярно, това са проблеми, които се трупаха с години, но в изминалата една година не се направи нито една позитивна стъпка, те да бъдат решени.

Говорихме за електронна рецепта, електронно направление, електронен регистър с ваксините – това, че те формално съществуват, не означава, че работят. Още по-малко означава, че работят добре и в полза на обществото. Това са поредните проекти, глътнати пари и поредната липса на политическа воля и трезв разум за разрешаване на кризата, в която се намираме.“

Високата смъртност – четвърто място в ЕС и първо място на Балканския полуостров

На първо място, в България ние нямаме адекватно електронно досие, респективно всичко при нас се води на хартия, тя много лесно се губи и манипулира, няма стандарт, по който се описват нещата в тази медицинска документация. Респективно, като нямаме еднозначни критерии и рамка, която да налага как се дава тази информация в тези документи, не можем да направим адекватни и обстойни анализи на нея, още повече да стигнем до някакви изводи. Но под анализиране на причините нека да не разбираме – гражданите са недисциплинирани,  собствениците на ресторанти и молове са нагли, или майките не искат да си гледат децата. Това не са причини. Защото така е най-лесно да се прехвърля вината върху хората и защото е много трудно, когато заемаш един пост, без да ти е ясно защо си там и какво правиш, да поемеш отговорност. Не мога да разбера защо се вменява тази вина на обществото, при положение че в частност Центърът за спешна медицинска помощ в последната една година, не е направил кой знае какво да осигури примерно защитни облекла, по-добра работна среда на лекарите. Проект ли са написали, предложения ли имат?"

Решенията на хаоса

“Зависи какви решения търсим – дали такива, които да закрепят властта, или търсим решения в полза на обществото, защото тези две неща невинаги се припокриват. Последните месеци ние чуваме само политическо говорене, имена на конкретни хора, които се бият в гърдите  с постиженията си, а когато погледнем зад тях, подобни постижения не виждаме. Здравето на хората може да бъде опазено само с научно базирани методи и модели, които да се разработят. Ние сме част от ЕС и до 2030 г. трябва да си хармонизираме системите на здравеопазване до степен, че да е без значение дали се лекувате в България, в Германия, Франция или в която и да е друга страна членка.

Мислите ли, че за 9 години имаме потенциал да направим такова нещо? Ако слушаме едни хора, всичко е чудесно – имаше места в болницата – нямаше места в болницата, имаше чували – нямаше чували, имаше ваксини – не искахме да се ваксинираме, искаме да се ваксинираме – няма ваксини... В крайна сметка не може винаги обществото да е виновно. То е виновно, доколкото избира тези, които го управляват и диктуват този тренд на това говорене

Аз не виждам да се предлага решение. Адекватното решение е – систематизират се тези данни, анализират се по определени критерии и се казва: "Това за здравето на хората ще е най-добре". А не да се създава подобен диспут, поляризация и да изпадаме в грозни полемики трябва ли да работят ресторантите и моловете... Защото, от една страна, има хора, които държавата не е подпомогнала социално-икономически, и сега се опитва да си изкупи греха предизборно. От друга страна, има едни хора, които с месеци не излизат от вкъщи, възрастни хора, отдали живота си на това да плащат данъци и осигуровки, без да получават адекватна грижа. Има едни млади хора, които се опитват и да работят, и да си гледат децата, и да си пазят здравето...

Поради липсата на еднозначна, еднопосочна стратегия като цел – икономиката ли пазим, здравето ли пазим, ако пазим и двете, по кой път вървим? Поради липсата на яснота, погазвайки правата на хората, се създава едно просто говорене и един хаос, защото ние се лашкаме от едната в другата крайност."

Кой носи отговорност за информацията за здравословното състояние в публичното пространство

GDPR, общият регламент за защита на личните данни, определя специфичните изисквания за събиране на информация за етнически произход, политически мнения, религиозни и философски разбирания, членство в синдикати, както и генетични биометрични данни, здравен статус, заболявания и сексуална ориентация. Регулацията предвижда няколко изключения от правилото, включително при изрично съгласие на потребителя по медицински или легални причини. Кое налага работодателят да има информация за здравето на своите служителят, въпреки че по принцип общият регламент за защита на личните данни, казва, че по принцип е забранено да се събира такава чувствителна информация.

"По отношение на лекарската тайна и на чувствителната здравната информация, която се разпространява без съгласие на лицето/пациента, в Кодекса за професионална етика лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със своето състояние. От друга страна, Законът за здравето казва какво е здравна информация и очертава субектите, които могат да имат достъп до тази здравна информация. Публичното разпространяване на информация за здравословното състояние на едно лице без негово съгласие категорично нарушава както регламента, така и Закона за защита на личните данни, Закона за здравето и Кодекса за професионална етика. Припомням, че издаването на чужда тайна в Наказателния кодекс е престъпление. 

Изключително плашещо, юридически неправилно и безкрайно неморално е това, което наблюдаваме – да се изкарва конкретна информация за лица, без те да са дали съгласие. Това не може да се случва. Това от какво се лекуваме не би трябвало да интересува обществото."

Проф. Красимира Средкова, експерт по Трудово и осигурително право и преподавател, коментира в "Нашият ден":

“Не е забранено, но се посочва на какви специфични изисквания трябва да отговаря събирането на такава информация. Специално за болничния лист тази информация е необходима по няколко причини. Първо, тя е необходима за НОИ, който изплаща обезщетенията за временна неработоспособност. Второ, тя е необходима и за работодателя, тъй като той има право да оспори на различни основания издадения болничен лист и в практиката на ВАС има редица случаи на успешно оспорване на болничен лист. Освен в болничния лист, работодателят е необходимо да има информация за здравословното състояние на работниците и служителите, чиято работна сила използва. За тази цел изрично е предвидено в Кодекса на труда".

Чуйте повече в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!