„От всичко казано запомнете едно – от днес нататък всеки загинал със или от Covid е можело да бъде спасен с разумно поведение, базирано на факти!", коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог в Нойрупин, Германия.
„Година след като започна коронавируса – да говорим все още какво е лична отговорност по отношение на вируса, ми се струва изморително и не мога да разбера след всички трагедии, на които се нагледахме, как може да има хора, които не искат да повярват, че всеки от нас трябва да участва в този процес – на справяне с кризата.
Разривът на ниво възприемане на реалната ситуация от обществата в цял свят и посланията, които излъчват управляващите, има много лица. Но конкретно за България той се дължи на недоверието в политическата класа, което е твърде голямо сред хората. Управляващите не са достатъчно ясни и последователни в посланията, които излъчват към обществото. Освен това както във всяка криза, така и в тази, има хора, които се опитват да извлекат дивиденти на гърба на кризата. На фона на всичко това социалните мрежи са пълни с всякаква информация и всеки разбира от всичко, и много лесно може да бъдеш подведен и да избереш това, което пасва най-добре на моментните ти състояния и представи."
Недоверието и медиите
„Недоверието дойде, на първо място, заради свободите, които бяха отнети на хората. Това за някои хора си е направо заплаха за екзистенциалното съществуване. Като останеш без работа и има заплаха за оцеляването на бизнеса ти, нещата преминават в съвсем друга плоскост. Тогава търсиш на психологическо ниво някой да ти предложи нещо, което съвпада с проблема ти, затова има скептицизъм към мерките и хората отричат съществуването на вируса. И тук ролята на медиите е огромна, защото те са връзката между управляващите кризата и хората, защото медиите могат да усилят многократно гласовете в една или друга посока. Особено когато са небрежни в посланията, които допускат да достигат до обществото. Още от средата на кризата бяха направени анализи, че около 90% от информацията, която изтича от медиите, е грешна и спекулативна. Това точно е функцията на медиите – да са чувствителни към информацията, която излъчват, и те сами трябва да осъзнаят своята отговорност към обществото.“
Аргументи, факти и плурализъм
„Има медии, които си вършат работата прекрасно, но имаше и такива, които постоянно канеха хора, които се опитваха да опровергаят взетите решения за справяне с кризата. И аз, като лекар, мисля, че в големите медии не биваше да бъдат канени хора, които постоянно повтарят колко пренебрежимо малък е проблемът с този вирус. Но медиите са икономически зависими и не могат да си позволят, ако някой изказва сензационна теза, която ще ги продава по-добре, те да не я покажат в ефира си. Което обаче прави общественият интерес заложник на парите. И за съжаление в тази криза съзирам твърде много икономически интереси.
Въпросът е, ако трябва да има плурализъм по точно тази тема с вируса, защо медиите не събират на едно място хората с различни тези и те да направят професионална дискусии с аргументи – лекари с лекари, икономисти с икономисти и т.н. И през такива дискусии хората да могат да се ориентират колко издържани са аргументите на всяка от страните. Защото, когато оставиш един експерт да говори сам в едно студио, той винаги може да извърти информацията в своя полза."
Германия ли следва българският модел за справяне с кризата
„Тази похвала от страна на премиера аз я наричам театър на абсурда. И когато канцлерката обяви локдауна в Германия, бях убеден, че в България ще реагират така. Лидерите искат да оправдаят собствените си провали с грешките на другите. Това е някакво безумие. Защо не ни дадат пример с Нова Зеландия, където няма коронавирус и всичко там работи? Защо не ни сравняват с Израел по отношението на ваксините и защо България поръчва най-малко ваксини в Европа? Защо болниците ни са пълни, при положение че още януари знаеха, че това ще се случи? Това са все неудобни въпроси и естествено, че здравният министър и премиерът ще сравняват България с Германия сега, когато и Германия направи много грешки. Ако това ще е оправданието на българските политици, че и Германия се затваря и ѝ предстои след Великден катастрофа с коронавируса – ами чудесно... Само че пътят върви към пропастта, а не обратно.
И като следваме модели, защо България не организира изборите за НС по примера на САЩ, където имаше толкова висока активност на фона на пандемия? Според мен някой има интерес гражданите да не стигнат до урните. Може би по-ниската избирателна активност е в полза на определени кръгове. Иначе би трябвало да създадат условия всеки, дори и карантинираните да могат да гласуват. В 21-ви век, в страна от ЕС да си говорим, че няма вариант всички да гласуват, е смешно и съзирам зла умисъл или тотален непрофесионализъм. Това звучи потресаващо на държавно ниво и не бива да се случва."
