Петя Митева е загубила слуха си преди 20 години. Наложило ѝ се е да свикне с невъзможността да чува, но пък, както казва самата тя, когато човек загуби едно сетиво, развива изключително силно друго, за да компенсира. Тя е и председател на Териториалната организация на глухите в Добрич и казва, че единственото нещо, което ѝ помага да противодейства на чувството си за малоценност заради загубата на слух, е възможността ѝ да помага на другите хора като нея.
Как обаче възприемат сега информацията хората с увреден слух, когато половината от лицата ни - и то точно артикулационният апарат, е скрит зад предпазната маска, задължителна в епидемичната обстановка. Петя Митева разказа, че в началото, може би защото страхът и паниката не са били толкова силни, хората са се съгласявали да махнат за минута-две маските си, за да бъдат разбрани. Днес обаче ситуацията е променена, а след забраната за носене на прозрачните шлемове, глухите хора съвсем са загубили способността си да общуват.
Петя Митева сподели, че все по-рядко получава разбиране от възрастни хора, а при тях вече няма какво да се направи, времето им за възпитание и приемане на различните хора отдавна е отминало. Надеждата ѝ е в децата, в старанието на училищата да запознават учениците с различни групи от хора с увреждания и как могат да им бъдат полезни, както и в родителите, които трябва да разговарят на тази тема с децата си у дома.
Репортаж на Мая Щърбанова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
