Зелената партия „Инуитско братство“ спечели изборите с 37% от гласовете. И изпревари управлявалите досега над 40 години и почти без прекъсване социалдемократи, които получиха 29%. Разпределението на мандатите в парламента вещае трудно съставяне на правителство.
Ябълката на раздора, довела до предсрочните избори, е уранова мина в южната част на ледения остров, която може да се превърне във втория по големина обект за добив на редки минерали в света и петия по големина за уран. Жители на района обаче протестират срещу плановете за съхранение на радиоактивни отпадъци.
Така предизборната кампания премина под знака на предложението на досегашните управляващи да се извлекат икономически ползи от добива на полезни изкопаеми. Зелената опозиция се противопостави на развиването на тази индустрия, която вреди на околната среда на острова, и то в момент, когато Гренландия вече е негативно повлияна от климатичните промени.
С това стигаме до геополитическия спор, който предизвиква Гренландия заради значителните залежи на редки метали, които се използват за производството на военна техника. В момента 90% от редките метали в световен мащаб доставя Китай. Гренландските залежи предизвикват сериозен интерес сред държавите, които искат да противостоят на китайското влияние. Борбата, в която са вплетени Съединените щати, Русия и Китай, е за 17 елемента, които имат все по-широко приложение в нововъзникващи и съществуващи високи технологии с огромно значение за следващото поколение зелени и военни технологии. Това осъзна и вече бившият американски президент Доналд Тръмп, когато преди две години поиска да купи Гренландия.
Пет държави се наричат арктически - Русия, Канада, Съединените щати, Норвегия и Дания заради Гренландия. Водеща сила за момента категорично е Русия. За президента Владимир Путин Арктика е основен приоритет, включващ добива на суровини, разширяване на икономическата зона, военни бази и атомни ледоразбивачи.
„За Русия Арктика е важна както от икономическа, така и от военна гледна точка“, коментира Екатерина Клименко, експерт за Арктика към Стокхолмския международен институт за изследване на мира СИПРИ.
Съединените щати изоставят в това съревнование, както призна вече бившият американски външен министър Майк Помпео.
„Да, малко сме закъснели. Но ми се е случвало да закъснея за купон и въпреки това да се забавлявам“.
Администрацията на Доналд Тръмп зададе нов тон в Арктическия съвет - вече ще се занимаваме и с геополитически въпроси. Като например как да се противопоставим на Китай, който е световен лидер в доставките на редките метали. Тази линия следва и новият стопанин на Белия дом Джо Байдън, който определи Китай като системен противник и предизвикателство номер едно. В същото време Западът тласна Китай и Русия към още по-тясно сътрудничество, включително и в Арктика, както обяснява Екатерина Клименко:
„Санкциите срещу Русия заради Крим принудиха Москва да си сътрудничи с Китай, за да финансира скъпите си арктически проекти“.
Въпреки това Клименко не смята, че това стратегическо партньорство ще продължи дълго. Още по-малко Русия би позволила Китай да има каквото и да е право на решения в рамките на Арктическия съвет. А тук мненията на Москва и Вашингтон съвпадат напълно.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
