Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Казус от 2013 г. възобновява дебатите:

Оскверняване на паметник или право на изразяване

Защо българският съд не успява да разграничи политическата сатира от хулиганството

Снимка: Фейсбук - Калоян Ханджийски

Оскверняване на паметник или право на изразяване - глоба от 100 лева, постановена от български съд, всъщност ще струва на страната 10 хиляди заради поредното осъдително дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Калоян Ханджийски, 2013 г.  Снимка: БГНЕС

По време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, около Коледа на 2013 година Калоян Ханджийски научава от благоевградските медии, че през нощта неизвестно лице е боядисало паметника на Димитър Благоев в центъра на едноименния град с характерната за Дядо Коледа/Дядо Мраз символика. Впечатлен, решава да довърши артистичната изява, като слага на главата на паметника коледна шапчица и му намята торба с надпис „Оставка“.

Михаил Екимджиев  Снимка: БГНЕС

Според българския съд Ханджийски е сложил шапката и наметнал торбичката и няма никакви данни, няма обвинение, че го е боядисал. Въпреки това е бил арестуван, държан близо 24 часа в полицията, а след това – много бързо осъден по архаичен указ за борбата с дребното хулиганство от 1963 година – разказа пред БНР адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Ханджийски пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Тази негова политическа сатирична изява е квалифицирана от българските съдии като хулиганство, без изобщо да бъде отчетен специфичният политически контекст“, отбеляза Екимджиев в предаването „Хоризонт до обед“.

Дебатът за мястото и ролята на паметника на Димитър Благоев в града продължава вече 30 години, отношението към него е нееднозначно. Не може да се приеме, че извършеното от един човек в момент на ескалация на политическото напрежение и без да нарушава целостта на паметника, е хулиганство, заяви правозащитникът. По думите на Екимджиев хулиганската проява следва да е възприета като възмутителна и осъдителна от голяма част от обществото, а към онзи момент обществеността е била разделена.

Снимка: БГНЕС

ЕСПЧ анализира цялата предистория – кой е Димитър Благоев, какво се е случвало с неговия паметник, какво е отношението към зрелия социализъм от сегашна перспектива, какво е било съотношението на политическите сили през 2013 година и какво е било общественото мнение за протестите според социологически проучвания от това време.

„И на базата на този анализ, който е задължителен за всеки ерудиран съдия, той намира, че действието на Калоян Ханджийски категорично не е било хулиганство, защото не е целяло да демонстрира някакъв просташки бабаитлък, някакво неуважение към обществения ред, а нещо съвсем различно – политическа сатира, политически протест, който изцяло попада в предметния обхват на свободата на политическото изразяване“, посочи Михаил Екимджиев.

Паметникът без коледната шапчица и торбата на Калоян Ханджийски   Снимка: БГНЕС

Правото на изразяване се конкурира с други права и във всеки конкретен случай се търси равновесна точка между тях, заяви той. Страсбургският съд категорично не казва, че могат да се вандализират или оскверняват паметници, изтъкна адвокат Екимджиев.

„Тук има просто едно артистично заиграване. Самият паметник, освен произведение на изкуството, е един исторически и идеологически символ. На този символ Калоян Ханджийски противопоставя един сатиричен политически шарж. Една временна дегизировка, нищо укоримо, нищо незаконно.“

Проблемът е, че значителна част от националните ни съдии не различават в такива казуси дори силуета на основните права и свободи, които са ядрото на понятието конституционализъм, коментира Михаил Екимджиев.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.