Отбелязваме 115 години от рождението на големия писател и драматург Самюел Бекет. Той e роден днес през далечната 1906 година в Дъблин, Ирландия, автор на емблематичната пиеса и за българския театър „В очакване на Годо“, която става символ на театъра на абсурда.
„Още като студент беше първата ми среща с Бекет, малко нелегално ми попаднаха негови текстове, прочетох ги, те бяха критични за това какво е абсурден театър, много се запалих. Когато преводът на „В очакване на Годо“ попадна в мен, бях на седмото небе. Прочетох го и нищо не разбрах. После го прочетох пак и полудях, не знаех какво да правя. За да се утеша, взех „Носорози“ на Йонеско и направих тогава откъс с това произведение. Когато дойде по-късно предложението на Леон да направим „В очакване на Годо“, си казах, че сега му е било времето.
Спокойно мога да кажа, че такъв репетиционен процес повече не ми се е случвал. Работата върху Годо ме изгради като актьор. Годо ми отвори нов и различен свят. Дотогава Бекет не беше правен в България, той отвори нова страница в българския театър, но и в обществото. Цяло поколение беше възпитано с текста на Бекет. На хората им се отвориха очите за друг свят", разказа още в "Хоризонт до обед" проф. Христов.
Актьорът посочи, че това е бил революционен текст.
"Самият Бекет не уточнява кой е Годо. И съвсем справедливо, защото ако уточним кой е Годо, чакането свършва. А човешкият живот е това - чакането - от провали към победи...", смята проф. Христов. Той не би искал да постави Годо, за да не прави ерзац на оня сън, който е сънувал.
„Работата ми над тази пиеса на Леон Даниел беше много трудна и мъчителна, но от нея разбрах, че Годо трябва да се чака цял живот", посочи пред БНР проф. Атанас Атанасов, актьор и преподавател, за пиесата, в която нищо не се случва, но държи публиката за седалките.
„Годо ни казва да действаме, независимо какво се случва, дори против обстоятелствата. За мен работата в тази постановка беше един сериозен и успешен урок в личен и в професионален план. Трябва да се чака нещо, но докато чакаш, трябва и да действаш, за да го получиш. Действието като житейска цел, ако може да се обобщи", каза още проф. Атанасов.
Проф. Атанас Атанасов отбеляза, че постановката "В очакване на Годо" на Леон Даниел е един от най-сериозните пробиви преди да настъпят демократичните промени, за което имат заслуга и ръководството на театъра на Българската армия.
"Винаги някъде някой чака Годо - в световен мащаб винаги някой чака промяна във всяка област, а самото очакване е нещо прекрасно, защото ни дава рамо на това, което можем да сътворим", завърши проф. Атанасов.
Още по темата - в звуковите файлове.
