Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дармендра Канани: Сега е моментът да се излезе с голяма дългова емисия на пазарите

Според него за дългосрочна стабилност са необходими устойчиво възстановяване и дигитална трансформация

| обновено на 17.04.21 в 11:01
Снимка: БГНЕС

Международният валутен фонд (МВФ) занижи прогнозните си за ръст на европейската икономика тази година. Според базираната във Вашингтон институция тази година в Европа ще има ръст от 4,5%, което е с 0,2 пункта по-ниско спрямо октомврийската прогноза. Европейският план за възстановяване и устойчивост стъпва на много сложни правила, а новите варианти на Covid-19 и бавната ваксинация са основният риск пред възстановяването, смятат още от фонда и предупреждават, че кризата ще нанесе рани върху европейската икономика и в средносрочен план.

Прогнозите са единствено „за сверяване на часовника“, коментира в интервю за „Събота 150“ Дармендра Канани от мозъчния тръст „Приятели на Европа“. Той припомни, че вече Европа е инвестирала много пари в овладяването на икономическия шок, но не бива да „напомпва“ растежа с допълнително наливане на средства без отчетност за тяхната ефективност. Бавното и устойчиво възстановяване, както и зелената и дигитална трансформация, са пътят към дългосрочната стабилност, категоричен е икономистът. 

Дармендра Канани не приема критиките за бавно осигуряване на фискални стимули по плана за възстановяване и устойчивост, въпреки че такива се чуват не само от експертите във Вашингтон, но и от политически лидери в много от европейските столици:

Трябва с много голямо внимание да следим как средствата ще бъдат използвани и какви ще бъдат националните планове на страните членки. Някои от тях все още са в средата на подготовката им, други - близо до приключването им. Това е първата точка. Втората е, че парите трябва наистина да бъдат насочени към правилните мерки. За правителствата е много лесно просто да ги получат, да попълнят празнините в хазните си и да продължат по стария начин, сякаш нищо не е станало.

Именно това е разликата. Средствата по „Следващото поколение Европейския съюз“ и Плана за възстановяване и устойчивост трябва да помогнат на страните - членки да настроят икономиките си по начин, по който ще бъдат много по-устойчиви, по-зелени и обърнати към дигиталното бъдеще. Не бива да забравяме, че това не са пари само за една година, а за четири, пет до шест години. 

Това ще отнеме време, всъщност вече отнема време. Плановете са ключови, когато говорим как ще бъдат осъществени. А дали са добри, времето ще покаже. Знам, че това твърдение звучи много глупаво, но е така. Зависи от качеството на плановете. Страните членки трябва заедно да решат в какво ще бъдат инвестирани средствата - в по-екологични политики, в дигитални проекти или в създаването на работни места. След това трябва да бъде оценено въздействието на тези инвестиции. Дали те наистина са създали работни места, дали са помогнали за по-екологичен бизнес и имат ли повече хора достъп до иновативни дигитални технологии, които правят индустриите по-модерни? Именно това е в основата на плана, по който ще се осигури финансиране.

Само че много експерти отбелязват, че ако няма достатъчно финансиране сега и веднага, Европа ще изостане много във възстановяването си. Вие не споделяте ли това опасение?

Фискални и парични стимули вече се използват. Мерките идват една след друга. Експертите и анализаторите забравят факта, че ние преминаваме през най-голямата финансова криза. Всички действия, които сме предприели досега, са класически икономически инструменти, независимо дали са в полето на фискалните или паричните стимули. Тези инструменти действат по обичайния начин. Нека не забравяме, че част от страните членки имат най-големите дефицити, откакто съществуват или поне от 30-те години на миналия век. Много от тях нямат особена възможност да плащат дълговете си единствено от данъчните постъпления. Заради това сме изправени пред много сложна задача.

Съгласен съм, че трябва да мислим как да стимулираме пазара с инжектирането на повече пари в него. Също така обаче ние трябва да сме сигурни, че ще постигнем баланс, при който европейските икономики ще успеят да направят крачката към по-зелен и дигитален преход. Ако има нещо, което тази криза ни показа, е, че устояваме на шока. За да можем да устоим и на следващ удар, трябва да поставим стабилни основни. Именно това трябва да се случи в следващите пет до десет години.

Струва ми се, че е много лесно на анализаторите да кажат, че се нуждаем от още пари, които да налеем в системата и просто да си затворим очите. Обстоятелствата не ни позволяват да постъпим по този начин. Не може просто да си заровим главата в пясъка. Смятам, че е необходимо да има достатъчно средства в системата, но и да сме сигурни, че поставяме основите на нашето общо бъдеще.

Да не се окаже, че нашето общо бъдеще е да спасяваме държави от дългово блато? Италия, Испания, Франция доста бързо потъват в него, но когато обърнем внимание на проблема, цяла Европа ще затъне с тях.

Когато говорим за високата задлъжнялост, мисля, че трябва да помислим в малко по-широк план. Удивително е колко бързо губим спомен за времената преди кризата. Още тогава имаше държави, които преминаваха през труден икономически период. Франция, но не само - Испания и Португалия, имаха много силни икономически периоди, но кризата - както болестта прави с човешкото тяло, показа, че през тези периоди те не са успели да решат проблемите си. Следователно те се задълбочиха и сега ситуацията изглежда много зле.

Не искам да се извинявам от името на Европейския съюз. Смятам, че бяха необходими по-ранни и по-бързи действия, но сега ситуацията е такава. Стигнали сме дотук и няма как да променим нещата. Именно затова трябва да сме обединени и да приемем този пакет максимално бързо, но нека не забравяме, че дори няма инфраструктура, с която да боравим за нещо с толкова голям мащаб. Всички вървим по непознат път. Много е лесно за експертите да кажат - икономиките отслабват и ще продължат да отслабват. Истината е, че ние трябва да работим заедно и да сме сигурни, че отслабването на една икономика не е на цената на успеха на друга. Нашите икономики са свързани, ние трябва да работим заедно.

Разочароващ е подходът, предприет от страните членки, в който те се вглеждат единствено в собствените си икономики. Те не мислят как да работят със съседните си държави, не работят върху паневропейски проекти, които биха били много добър начин да подкрепим общоевропейския индустриален напредък. Не може 27-те да мислят само за себе си. България например трябва да работи със съседите си в Източна Европа и заедно да улесните сътрудничеството на Германия и Франция с държавите от този регион.

По този начин ли си обяснявате решението на Конституционния съд в Германия или пък все още отсъстващите ратификации от някои държави членки? Всичко това може да попречи на поемането на общ дълг, което е в основата на възстановителния план?

Мисля, че решението на германския съд и забавените ратификации в някои членки показва неразбиране на спешността на ситуацията, в която се намира целият Европейски съюз. Говорим за спешност в световен мащаб. Нека не забравяме, че ние преминаваме през две кризи - финансова и здравна. Много е разочароващо, че някои от членките гледат само себе си сякаш нищо не се е променило фундаментално и животът си върви по старому.

Това е изключително неуважение към всички погубени от пандемията животи, към фалиралите бизнеси, към промяната, което ни се случва като общество. Никога не сме си представяли, че ще живеем по начина, по който ни се налага сега. Неуважително е към опита, който трупаме в тези времена, да продължим по стария начин. Това не може да бъде. Ще го кажа директно на хората, които смятат да управляват кризата по този начин. Не можете да мислите само за себе си, защото няма да стигнете далеч. Това е урокът ни от последната година.

Европейската комисия планира да заема от пазарите дълг за около 150 милиарда евро годишно до 2026 г. Способен ли е пазарът да поеме такъв мащаб?

Икономистите имат различни мнения по този въпрос, защото принадлежат към различни школи. Ако някога е имало време, в което може да се заложи на пазара, то е именно сега. Това е най-сигурното място, в момента финансирането през пазара е на много ниска цена. От една страна това наистина е най-доброто време, за да се създаде исторически най-голямото поемане на правителствен дълг. От друга обаче ми се струва, че трябва да мислим с известна тревога за пазарните колебания. Това, което сме виждали преди, е, че пазарните играчи действат емоционално, а не рационално. Един от рисковете е да не се окаже, че управляваме ситуацията по начин, по който в крайна сметка ще имаме по-голям проблем, отколкото в началото. 

Живеем в крайно непредвидими времена. Възможно е да се случи нещо в някоя част на Китай, в Съединените щати или където и да е по света, което да повлияе на дълговите пазари. Разбира се, това ще има отражение и при нас. Ето защо са ни необходими балансиран подход и гаранции, които да обезпечат общоевропейските дългови облигации.

Усещам, че виждате Европа като бегач на дълги разстояния в постигането на устойчивост. Не се ли притеснявате обаче, че Съединените щати и Китай ще ни изпреварят - и на късите дистанции, и в крайна сметка - в маратонското „възстановително“ бягане?

Мисля, че Китай е много специфичен случай. Дори ми се струва много трудно и донякъде глупаво да се сравнява Европа с Китай, тъй като там моделът на управление е съвсем различен. Това, което казвам, е, че по-добрият подход е да не се впускаме във възстановяване, базирано на изпълнението на някакви категорични прогнози и стъпващо върху несъществуващи основи. Трябва да подходим в средносрочен план. Помислете за Югоизточна Европа по отношение на икономическата стабилност. Възстановяването няма да стане за шест месеца. Необходим е инвестиционен план за две, три години. Това ще направи европейската икономика силна и устойчива в дългосрочен план.

Интервюто с Дармендра Канани можете да чуете в звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.