Сергей Симеонов Игнатов е български историк-египтолог и политик. Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс от 1 март 2018 г. Той също така е и първият и засега единствен българин, който е бил ректор на два различни университета, след като през 2002 г. поема Нов български университет, а през 2006 г. е избран за втори мандат в НБУ.
Понастоящем е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс. Професор по египтология в Нов български университет и ръководител на Българския институт по египтология. Специалист по ориенталистика (странознание на Азия и Африка), води и курс „Идеята за държавност“ в департамент Национална и международна сигурност на НБУ.
Проф. Сергей Игнатов е главен герой в “Нашият ден“.
Страстта към египтологията
“Детството ми някак е свързано с тази мистика на Древния свят. Израснах срещу Археологическия музей във Видин. И там, в дворчето на музея, имаше огромна статуя, огромна за деца, на Херакъл. Тогава ние изобщо не знаехме, че това е копие на истинския Херакъл, който е вътре в музея. Тя е малка статуетка. Като минавах постоянно около този Херакъл, катерех се. После пораснах, станах на един ръст с него. От дете винаги са ме впечатлявали тези паметници от античността.
Вратата към Египет ми отвори една книга на Морис Дрюон за Александър Велики. Много пъти съм го разказвал, като тръгнах от похода на Александър на Изток и си останах в Египет.“
Началото в България
“Беше трудно в смисъл, че в България нямаше египтология. Като изключа това, което можеше да се чете за Древния изток и за Египет, египетски текстове четяхме в превод. Аз съм учил една година в България във Великотърновския университет и съм много доволен от тази първа година, защото това, което научих за старата история и археологията, го помня до ден-днешен. Програмата беше трудна в онези години, защото средно 40 човека кандидатстваха за едно място. Историята беше много популярна специалност в България.
Доц. Владимир Попов беше човекът, който преподаваше Древен изток в България и се занимаваше с тази тема. След това се отвори възможност – Великотърновският университет имаше договор с много университети и можех да замина за Ленинградския университет, предлагаха места тогава, аз бях отличник на курса. За пръв път в живота си станах отличник в университета. Винаги съм се бунтувал срещу това, че ме задължават да уча различни неща, които не ме интересуват. Най-накрая можех да уча само история.
Никога не съм имал съмнения в избора си, единствено имах съмнения какво ще правя, като завърша. Тогава се консултирах с доц. Митьо Василев, преподавател по психология във ВТУ. Навремето нямаше къде да учим, освен в СССР или много трудно в някоя от бившите социалистически страни, в чужбина не можеш да заминеш така.
Египтологията е начин на живот, защото заниманията с египтология променят картината на света. Ние възприемаме света по съвсем различен начин, ходиш по улицата или на пясъка на плажа и винаги има някакви очертания – започваш да мислиш това очертание на кой йероглиф ти прилича. Започваш да четеш знаците на пътя и знаците на времето. Защото египетското йероглифно писмо какво е? Всичко, което съществува около нас и може да бъде изобразено, е част от писмеността. Египетската писменост позволява да четеш буквално фонетично Божието творение в света, в който сме ние.“
Египтологията като наука в български университет
“Всяко ново начало е трудно. Има една консервативност и едно недоверие. Когато се върнах през 1985 г., бях много млад, на 25 години. Чувах и такива думи от много видни тогавашни учени – “Не се занимавай с това, Египет е много далеч".
Културата преодолява пространствата и времето, затова се и занимаваме с Египет, защото той е баща и майка на европейската цивилизация, а ние сме част от нея. Освен това в дълбока древност ние културно сме свързани с Египет.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин в семейството на адвокат и стоматолог. Баща му Симеон Игнатов е дългогодишен ръководител на Книгоразпространение, член на БКП, по-късно активист на БСП и на председател на Българския антифашистки съюз.] Дядо му Игнат Николов е потомък на капитан Йордан Стоянов, роден в село Долна Вереница, който е внук на прославения войвода дядо Цеко Петков. Семейството на Цеко Петков произхожда от рода на Тодор Терзията Комитата, участник в Чипровското въстание от 1688 г.
Завършва 35 ГРЕ в София (1978) и специалност „Египтология“ в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание (1985). Защитава докторска степен по история в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 г. и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд.
През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК.
Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.
Снимки – НБУ, БГНЕС и личен архив
