Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 22 април е осветено знамето на Априлското въстание

На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.

“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.

Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“

“По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени