23 април е Световният ден на книгата и авторското право. Празникът се отбелязва от 1995 г. с решение на ЮНЕСКО.
Датата не е избрана случайно. От този свят си отиват две от най-значимите личности в литературата – Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.
Сервантес е познат най-вече с романа си “Дон Кихот“, който се смята за образец на художествената литература на ренесанса.
Според една бележка на самия Сервантес идеята за книгата му идва в затвора. История за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва геройски подвизи.
По-късно тази книга му донася световна слава и се превръща в емблема за испанската литература. Тя е и най-превежданата и издавана книга след библията.
"Де е България? Литература между глобално и локално" е темата на дигиталната международна конференция, която се провежда на 22 и 23 април и е организирана от Националния център за книгата - НДК.
За събитието разказва в “Нашият ден“ Светлозар Желев, ръководител сектор в Националния център за книгата.
“На конференцията бяха казани много важни неща. Бяха посочени проблемите, големите липси, които все още има и които може би ще се засилват в бъдеще. Много препоръки бяха отправени. Бяха споменати и добрите неща, които се случват.
Отново видяхме колко важни са преводачите и това беше изрично посочено от всички издатели. Преводачите, които са във функцията на адвокати, защитници, популяризатори, литературни агенти, редактори, маркетолози, хора, които подкрепят по всякакъв начин българската литература.
Издателите посочиха няколко основни препоръки, които смятам за изключително важни и трябва наистина да им обърнем внимание. Едното е липсата на преводачи или техният много малък брой, в страни като Франция са буквално двама, в Дания е само една, в Италия двама или трима. Важна е тази политика за подготовка на нови преводачи.
Общото ниво и отношение беше изключително позитивно. Посочиха се много от светлите неща. Интересът, който се поражда към българската литература, благодарение на явления като Георги Господинов и неговите книги. Надявам се, че позитивизмът, който беше заложен вчера, ще продължи и днес и ще се появят и още нови неща, които да залегнат в един план от препоръки, които да насочим към бъдещия министър на културата, който и да е той.
Нашата цел беше да обсъдим докъде българската литература е затворена в локалното. И как тя успява да прехвърли локалното, което да направи глобалното. Със сигурност има такива книги и разбира се, Георги Господинов беше посочен като един от най-блестящите примери за това.
Но това, което казаха и издателите, и преводачите, е, че изрично не трябва да се затваряме в локалното. Защото българската литература и България никога не е била екзотика и с опита да търсим екзотичното, продавайки национални традиции, се затваряме херметически към останалия свят.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
