От няколко години НБУ работи по проект „Социалният университет“, а центърът функционира от една година, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ доц. Екатерина Тодорова от департамент „Здравеопазване и социална работа“.
Глухите студенти общуват само с жестов език, те разчитат много на невербалната комуникация, на отчитането по устни, когато хората говорят. От година насам, заради носенето на маски те са в неравностойно положение, поясни доц. Тодорова.
„Нито има разчитане на лицева експресия, нито на говоренето по устни.“
Курсът по жестов език се води от утвърдени лектори, специалисти към Съюза на глухите в България.
„Нашата идея е от една страна да можем да общуваме по-добре с глухите си студенти. От друга страна – те да се чувстват по-добре в университетската среда. И не на последно място – ние ще научим много повече за психологията на хората с такъв сензорен дефицит и за т.нар. глуха култура.“
Общо в НБУ учат около 60 студенти, които имат нужда от специална подкрепа. Повече от 12 години в университета работи програма за студенти с дислексия, изпитващи специфични затруднения с четенето и писането.
„Имаме немалко студенти със сензорни нарушения – глухите ни студенти, слепи студенти или слабо виждащи, слабо чуващи студенти.“
„Това са неща, които е трябвало да бъдат направени десетилетия по-рано и да не се случва единствено и само в един университет в България, а навсякъде“, коментира доц. Екатерина Тодорова пред БНР. Тя сподели свои впечатления, че много често студентите със СОП не търсят помощ и подкрепа и са свикнали самите те да се сегрегират.
„Много е модерно да говорим, че ги интегрираме, но всъщност самите те се сегрегират в своите малки общности. Вече са обръгнали и са приели, че хората правят спорадични инициативи, в които декларират, че ще направят това или онова за тях, а когато се стигне до конкретни действия, те не се случват. На мен ми се иска точно това да преборим.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
