Българската проза се заражда и закалява по време на войните
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Впечатляваща антология, събрала най-доброто от българската военна проза, излезе на книжния пазар у нас през април. Книгата се казва “Шедьоври на българския военен разказ” и е с логото на издателство “Пергамент прес”.
Драматични исторически периоди преживява страната ни в миналото. След Освобождението, въпреки надеждите, че страната ни ще се нареди достойно до останалите европейски държави и ще продължи безпроблемно пътя си напред, това не се случва.
Българската армия се слави със своята смелост на бойните полета, но преживяваме и крушение на националния си идеал. Това се отразява и на военната ни проза, но пък ни сближава с европейската военна проза, с общи теми, герои, послания.
“За западната цивилизация първият изстрел на Първата световна война бележи началото на модерността, това се отнася и за българската литература и култура. Разрухата и шокът от войната преобръщат ценности. Те отварят пространства за нови течения в сферата на духа, науката и политиката.
Съвременният европеец не може да се представи собственото битие, не може да го осмисли, без да осмисли войните от ХХ век и затова продължава да търси нови и нови интерпретации на военната тема”, казва главният редактор на издателството Силвия Йотова.
По думите ѝ българската военна проза в продължение на повече от половин век става жертва на един чудовищен национален нихилизъм и на една доста брутална (ако не и вулгарна) политическа цензура.
Силвия Йотока посочва също, че българската проза се заражда и закалява по време на войните. На фронта, заедно с целия народ, воюват и български писатели като Йордан Йовков, Кирил Христов, Георги Райчев, Тодор Кожухаров, и когато се връщат от фронта, всъщност се завръщат българските бъдещи класици.
Още за антологията чуйте в разговора на Гергана Пейкова.
