Добър ден, в тоя велик ден, когато преди години Христос воскресе и както се казва, смертию смерт поправ. Тоест със смъртта си победи смъртта.
Празникът си е празник, а ние в “Новините с добавена стойност” пак сме до ушите в работа, работа, работа, както ни учи Бойко Борисов. И той работи днес, защото другояче не може и защото изборите пак чукат на вратата като предсрочен гостенин.
В тоя ден някои дори смятат, че не трябва да се говори за политика, ами само за духовни работи. Обаче всяка религия, щем, не щем, носи със себе си две същности - духовна и политическа. И нито една от тези две субстанции не можем да я отстраним просто така. Затова ние винаги гледаме духовния вектор в политическия процес, точно както следим и политическия вектор в духовните работи. Аз даже имам пагони от духовна сигурност, лично архангел Гавриил ми ги е сложил и ми е казал: само няма да се гавриш!
И аз подхождам сериозно.
Христос например отива на доброволни страдания по духовна необходимост. Обаче процесът срещу него е политически мотивиран. И в крайна сметка Пилат си измива ръцете не заради страх от бактерии, ами защото го било страх да поеме политическа отговорност за рисковано решение. И съображенията му били изцяло политически.
Понеже Христос казвал, че е цар на царете. Той нямал предвид земни царства и политическо владичество. Но тези, които искали смъртта му, извъртели думите му, така че да има политическа причина да го разпънат.
Лъжата, демагогията и манипулацията са част от инструментариума на политиците. Някои политици манипулират по-фино, други по-грубо, то си е въпрос на натюрел.
С което не искаме да кажем, че политиците са бездуховни. Просто добрият политик не може да има чисто духовни съображения.
Което пак си е саможертва в името на обществото. Политикът доброволно се отказва от такива хубави човешки качества като честност, човечност, състрадание, смирение и така нататък. Това са чувства, които добрият политик имитира до съвършенство, но в политически план те представляват слабост.
Абе не е лесна и тяхната, то ако беше лесно, всички щяхме да сме Бойко Борисов и Иван Вазов.
Гледаме тия дни една друга доброволна и скъпа жертва - руския опозиционер Алексей Навални, който можеше да си стои в чужбина, но доброволно се прибра в Русия да го потормозят за общественото благо. Той представлява голямо политическо предизвикателство пред президента Владимир Путин. Путин сигурно доста се чуди какво да го прави тоя Навални. Не може просто да го ликвидира, това ще има нежелани последствия. Като нежеланите реакции на лекарствата - примерно, пиеш някакво хапче, то ти носи духовно равновесие, но ти уврежда черния дроб. Путин не може и да приобщи Навални към политиката си, защото в Русия политическата култура не е толкова висока като у нас, не ги могат тия номера - наругаеш началника и хоп - той те прави депутат или те бие с пържолки през устата.
И сега Навални изтърпява наказание в човеконенавистни условия, прави гладни стачки и громи Путин със силата на словото.
Навални използва публичността на поредния процес срещу него и каза пред съда буквално следното: царят е гол и крадлив!
За нашия цар също се говорят такива работи, макар че аз не вярвам на всичко, което пише в интернет, но съм го виждал в еротичен стайлинг.
За крадливост не мога да кажа, то като цяло мащабите са несравними. Но ако е за великодържавна голота, нашият е по-смел. Путин също се снима сегиз-тогиз по голи гърди по време на отдих. Ама това е в неформална обстановка. Дума да няма, здравеняк е полковник Владимирович, става за манекен, но я да събере проектокабинет по гащи като нашия! Не смее и може би дори не му е хрумвало, няма го това творческо дръзновение, от което е изтъкан нашият лидер. А я си представете Путин по пещемал в една руска сауна да привика Мишустин, Медведев и разни там от неговите технократи и подизпълнители. И те да стоят по костюми в сауната и да си водят записки, докато Путин нещо ги лъготи на тема шпионски подвизи и между фантазмите вмъква актуални политически манипулативни опорки. Не може да си го позволи, както не може да си позволи да ликвидира Навални.
Малко сме смелчаците, които могат да бистрят висшата политика полуголи.
Сега например говоря пред вас в костюм и вратовръзка, но тая сутрин имах сериозен политически и психологически разговор с една манекенка в басейна.
Говорихме си за това как Борисов прави неща, които другите не могат да си позволят - и как успява да извлече политическа полза от най-дивашки изпълнения.
Моята събеседничка от басейна е почитателка на мошеника Карл Густав Юнг.
Тя си обяснява успеха на Борисов с разни доводи от юнгиански четива. И тя ми каза така:
Г-н Балев, научно доказано е, че хората от дадено общество изпитват извънредно дълбока психопотребност от наличието на обединяваща обществото фигура. И дори няма значение дали тая фигура се занимава пряко с политика, важното е да има такава обединяваща личност - една за всички. Дали ще е цар, дали ще е английска кралица, дали ще е президент, дали ще ръководи екзекутивната власт като chief executive или ще е само с представителни функции - няма значение. Важното е обществото да си знае, че има такава фигура има - символ на политическата и духовната стабилност. Един ще го благославя, друг ще го пустосва, но почти всички ще се облизват за пържолките му. И щом Борисов е съсредоточил към себе си тия съзнателни и несъзнателни чувства на обществото, почти всички по един или друг начин поддържаме мита за Добрия цар.
И като пресметнем поуката, която са си взели патриотите, на следващите избори Борисов най-вероятно ще си има пак една Обединена патерица, която да го стабилизира и политически.
Доказателство, че моделът “Борисов” е дори твърде устойчив, се съдържа в това, че главният му опонент Слави Трифонов всъщност играе някаква версия на този, с когото се бори. Например когато се снима в дома си, давайки политическо обяснение защо партията му връща мандата. Без да обсъждаме изобщо политическото съдържание, по форма изпълнението на Слави Трифонов беше някаква пародия на Борисов. По патерица, в небрежно облекло, с нахакани реплики, мъжкарски шеги и закачки. Надприказване с лафчета. Тоест в нашето общество още няма лидер, който да концентрира към себе си общонародни чувства по някакъв различен модел.
Всичкото това манекенката го извлякла от някакво юнгианско четиво, та ме заболя кръстът, докато я слушах.
Викам - пак по-добре от книги за самопомощ и шамандуреста журналистика!
Не ѝ казах, че е вредно за нея да чете Юнг и още по-вредно е да си вади изводи. Щом си го харесва, щом я обогатява… Не можеш да кажеш на хората - обичайте и мразете някой друг, не Борисов? И Густав Юнг не можеш да го извадиш от главите на тези, които са възприели неговия начин на аналитично мислене.
Карл Густав Юнг е един Бойко Борисов и Макиавели на психонауките!
За разлика от мен - всички мои психически и аналитични движения представляват отказ от намеса във вътрешните работи на слушателя и отказ от търсене на лична изгода.
Аз не съм Макиавели и не умея да манипулирам!
Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора.
С пожелания за весел Великден и духовна стабилност, в тази минута ние се разделяме - временно!
Знам аз, че психо-манекенът Густав
привлича те със мисъл златоуста.
Приятелко, Николо Макиавели
в главата ти поставя манивели!
