Самото обучение трябва да започва още от семейството в ранна детска възраст, смята Иванова.
Съавтор на книгата е подполк. Петко Петков, главен асистент във Военната академия.
Подобна книга не е издавана от 1970 година, уточни Хелия Иванова. Затова и събирането на материали по темата било трудно. Тя е направила емпирично изследване - анкета, в която са се включили 100 души от различни населени места у нас.
В по-старите времена децата от 7-годишна възраст са били обучавани на военни игри, през Средновековието пък подрастващите през танци са пресъздавали бойни действия. Сега това се случва например в грузинския фолклор, обясни Иванова.
В Русия си имат специален закон за военно-патриотичното възпитание, даде друг пример Хелия Иванова. От 20 години тя се занимава с изучаване на фолклора, а магистратурата й е посветена на стратегическото ръководство на сигурността и отбраната.
Съвременното общество е изкушено от най-различни неща, но идеалите не са напълно изгубени, вярва тя.
„Много се завръщаме към фолклора, който е много близо до патриотичното възпитание. Няма човек, който като чуе гайда или като види българско знаме, да не му трупне сърцето. Но според нас трябва да има целенасочени действия.“
Има 42 регистрирани военно-патриотични организации и съюзи, от тях 21 са активно действащи, поясни авторката.
„Преди време някои хора са имали жестоката участ да бранят родината с оръжие. Днешните поколения трябва да работят с мисъл за просперитета на България, да я носят и да я обичат в сърцето си“, обобщи тя.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
