Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове
Снимка: Wikipedia
Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем, че под изтритата от повтаряне повърхност на уж до болка познати факти, се крие бездна от непознати или неосмислени подробности. Какво е дало основание няколко езика да бъдат приети за свещени и статуквото да бъде толкова ревностно отстоявано от църквата. Защо преводачите са рискували да извършат непростимо предателство спрямо Божията истина и какво е останало от тези дълбоко вкоренени убеждения днес. За това разговаряме с проф. Славия Бърлиева, изтъкната изследователка на Кирило-Методиевото наследство, която представя малко известната теза, че по времето на борбите за влияние на църквите върху духовния живот на разноезичното население на Европа, по-скоро графията, буквените знаци, са били натоварени със сакрална мощ, дори когато богослужението се е извършвало на местния език.
Венета Гаврилова разговаря с проф. Славия Бърлиева в „За думите“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди дни излезе от печат 10-ият юбилеен алманах „Родолюбец“, издание на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“, подготвен в годината на 30-ия рожден ден на самото дружество. Алманахът съдържа материали за историята и културата на България, художествени текстове на автори от различни поколения и от различни български общности зад граница. Редом с красивите старинни български говори, съхранени от потомците на някогашните български преселници, в изданието звучи и съвременната книжовна българска реч, към която се приобщават сънародниците ни в чужбина. Алманаха представя Кирилка Демирева, член на дружество „Родолюбец“, дългогодишна просветна деятелка, преподавала и в Кишинев, Молдова, част от екипа, който с много ентусиазъм, любов и доброволен труд списва и редактира алманаха.
