От началото на пандемията все повече хора търсят психологична и психиатрична помощ.
"Смятам, че стигмата вече не е такава, каквато беше преди 10-15 години. Все повече търсят психиатър, психолог. Страшно много хора, които дори не са преболедували идват със смесени, тревожни, депресивни разстройства и другата голяма група почти всеки втори в тази пандемия - проблемите със съня. Много чести са проблемите със съня. Самите рестрикции, самата пандемия води до това. Хората, които са го преболедували отключват много тежки панически кризи, проблеми със сърцебиене, сърдечни проблеми, белодробни проблеми, няма как да не се отрази това на психиката", каза д-р Катя Едрева от Държавната психиатрична болница в Ловеч.
Според нея пандемията не е спомогнала за увеличаване на тежките психиатрични заболявания.
"Психозите, които са шизофрения, ефективно разстройство не се променят. Шизофренията е 1% от общата популация, нямат значение външни фактори там за увеличение на процента".
По думите ѝ депресивните разстройства и психозите са лечими, ако потърсим помощ от специалист.
"Абсолютно са лечими тревожно депресивните състояния, лечими са и психозите. Те са хронични заболявания, но могат да бъдат в терапевтична ремисия, която да не ги различава от здравите хора".
Психологът Калина Йорданова коментира, че е важна навременната диагностика на депресивните разстройства и психозите
"Много хора идват с 10 години съществували панически атаки и казват, че искат да си решат въпроса веднага. Това е много трудно. Много е трудно да има един хронифициран, занемарен психологически проблем и да очакваме, че той може бързо да се реши. Другото, което ми се вижда много важно да кажа е, че много пъти съвместяването на психотерапевтична помощ с медикаментозно лечение е най-добрия вариант. Медикаментът много пъти сваля интезитета на физическото преживяване, на симптома, който човека усеща, но трудно променя качеството на мисълта и обратното".
Според Йорданова пандемията се е отразила негативно и върху психичното здраве на децата:
"Много деца биват водени в момента към психологическа помощ, защото изолацията, това, което ги лишава от ежедневния им контакт, игра, от това да усвояват социални контакти в градина с другарчетата си с различен по-голям социален кръг, усилва симптоми, които са били налице или отключва такива. Много деца идват с разстроен сън, с кошмари, с нощни напикавания, с фантазии, че духове ходят в стаята и впоследствие се оказва, че става дума за неизговорени загуби в семейството. Това става актуално на фона на пандемията, защото тя провокира въпроса за загубата".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
