2
Всеки ден плевенчани се срещат с изкуството на творческия тандем Убавка Тончев и Константин Симеонов-Костика. Двамата следват заедно, после създават семейство. Малко преди да ни напусне Костика, те подариха чудната скулптура на трите жабки, като спомен от миналото, но с поглед в бъдещето - посветиха я на децата. И днес това е едно от любимите места в центъра на града - трите чудни жабки до един от малките фонтани събират и малки, и големи. С усмивка и топлина, вградени от самите автори в бронзовите фигурки. Костика се вписва в културната история на града и като автор на паметника на Емил Димитров. Винаги са подреждали изложбите си заедно. Днес има малко тъга за Убавка, но и много надежда за още изложби, за нови идеи.
„България ми е голямата любов, България ми е всичко и Сърбия разбира се, но всичко, което съм аз и което съм създала, го направих тук в България, така че коя ми е родината. По-добре да имам две и мисля че имам две сърца“, каза за БНР Убавка Тончев.
Тя е завършила художествената гимназия в Ниш и Националната художествена академия в София.
„От завършването на Академията до ден днешен са 49 години, които аз творя активно - изложби, емоции, приятели, колеги - всичко ми е тук и сега правя този юбилей, който аз съм щастлива, че доживях и се включвам в празниците на Плевен с творби, които не през целия етап от творческите ми, активните ми години, но творби, които са останали и последните години съм правила, особено сега с новото ми начинание рисунка и живопис, специално се готвих за юбилея“, допълни в предаването "Закуска на тревата" Убавка Тончев.
В експозицията има около 30 пластики:
„Темата е деца, женска фигура, основно са фигурални творбите ми, потретите ми от по-ранните, защото исках да включа ретроспекция в пластиките ми. Общо около 50 пастели и живопис, около 20 живописни картини, другите са пастел“.
По думите ѝ юбилеят е красиво нещо:
„Красиво нещо е да се стигне до тези години и го пожелавам на всеки. Истината е, че никога досега с моя съпруг, с Костика не сме правили юбилейни изложби. Нашите изложби са били винаги просто изложби“.
