„Говорим за църковно изкуство, затова има божествени и сакрални изменения. Занимаващите се с църковно изкуство изследват начините за общуване на средновековния човек с Бога, като в тези механизми рефлектират и човешките пороци, надежди и страсти“, посочи пред БНР проф. Емануел Мутафов.
На въпрос защо залага едно противоречие в заглавието - как несъвместимото може да бъде “вместено” - как Богородица да стане вместилище на невместимото и защо Богородица е във фокуса на монографията, в предаването "Хоризонт до обед" проф. Мутафов посочи:
„Епитетът „вместилище на невместимия“ идва от химнографията /система от правила за съставяне на религиозни хвалебствени песни - бел.ред./, но се среща изключително рядко в изкуството. Манастирът Хора в Константинопол е един от паметниците, които използват това поетично сравнение, изпълнено е и с дълбок богословски смисъл. В Карие джамия Богородица е вместилище на невместимия, а Христос – вместилище на живите. А гръцката дума "хора" означава земя, страна, вместилище, главен укрепен град – Богородица и Христос са всичко това“, поясни още проф. Емануел Мутафов.
Църквата Христос Спасител е превърната в джамия - Карие джамия:
„Аз искам да покажа, че този паметник съвместява божественото и човешкото в едно. Изследвайки този рядък епитет, както и много други аспекти от функционирането на паметника се опитвам да докажа, че всъщност манастирът е посветен по скоро на Богородица, отколкото на Христос, независимо как я наричат повечето учени. В онези векове – 14 век, Константинопол символично се превръща в Богородичен град“, разказа още ученият.
Днес от 16.00 часа в Първа зала на Ректората ще има публична лекция по мащабното изследване.
Емануел Стефанов Мутафов е виден български византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство. Автор е на многобройни научни публикации.
Още по темата слушайте в интервюто на Ирина Недева с проф. Емануил Мутафов.
