"Все още си мисля, че ходовете на Лукашенко няма как да го измъкнат от това състояние, в което е в момента неговият режим и гледайки случващото се в Беларус, си мисля за последните дни и седмици от нацисткия режим Германия, защото последните месеци на Втората световна война, когато за всички дори в самата нацистка партия е ясно, че войната е загубена и няма изход. В тези последни дни живот на нацисткия режим терорът срещу населението вътре в самата Германия става все по-бруталена. Нещо подобно наблюдаваме сега в Беларус. Там за целия народ и за приближените на тази нелегитимна власт е очевидно, че режимът има краен срок и това е все по-близо", каза за БНР Александър Малинов, наблюдател и анализатор на процесите в Източна Европа.
По думите му, ако Западът искаше да удари режима на Лукашенко, можеше да го направи още след началото на протестите през лятото на миналата година, след като бяха не само арестувани, не само бити хора, но и бяха убивани хора по улиците на Минск.
"Санкциите могат да бъдат увеличени, може да бъде спрян износът на ресурси от Беларус към Европа, както предлага опозиционната група в изгнание под ръководството на Тихановская. Президентът на Естония също така предложи на Европейския съюз да бъдат забранени сметките на режима, които се намират в банки в Европейския съюз. Президентът на Естония предложи на Обединеното кралство да се блокират беларуските сметки в Лондонски банки, които по нейните думи биват използвани за изпиране на нелегалните приходи на режима, но тук се отваря още една тема, защото подобни санкции към Беларус биха навредили на Русия, тъй като икономиката на Беларус е почти изцяло зависима от Москва".
Според него, за да спре режима на Лукашенко, Западът трябва да се изправи с всички сили срещу режима на Путин.
"Това са два нападателя на един и същи отбор. Те са зависими едни от други и биха се подкрепяли един друг до последния момент", допълни в предаването "Хоризонт до обед" Малинов.
Той коментира, че показателно за досегашната политика на ЕС е да групира държавите по географски принцип, вместо да прилага решения спрямо политическите и историческите специфики на тези държави.
"Подобни проблеми виждаме и близко до България в така наречените Западни Балкани. Това също е механизъм, който Европа реши, че може да бъде приложен, но отново, както е в Източното партньорство, Европейският съюз се опитва да говори по един и същ начин на няколко държави, които имат разлики по между си и по този начин настоящата криза в Беларус показва по един доста горчив начин, че общата външна политика на Европейския съюз има нужда от спешна реформа и то не само в механизмите си, а в осъзнаване на факта, че единственият начин в 21 век Европа да не се маргинализира като гоеполитически играч е тя да има много по-смела, по-единна политика, особено що се отнася до случващото се в самия континент, както е в Беларус и Украйна".
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
