„Понякога имената на авторите трябва да се изличат, за да можем да видим текста“, казва философът Боян Манчев в едно по-старо издание на „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ – от февруари тази година, с фокус две други негови книги („Новият Атанор“ и „Зима: Вещици, комети“), в очакване на „Свобода въпреки всичко“ (малко преди да излезе, както става дума в разговора). А ние тук (радикално и съзнателно) изличихме, не без болка в сърцето и дълги колебания, цял един паратекст (или радиотекст), писан с няколко прекъсвания от по седмица, две или три след предаването с Боян Манчев за „Атанор“-а (четен от водещия на „Аларма“ през лятото на миналата година) и фантастичния часослов (четен по времето на втората Ковид-изолация – разбира се, през зимата), за да освободим място да видим „Свобода въпреки всичко“ (четена в настоящия момент), премиерата на чийто първи том „Свръхкритика и модална онтология“ е довечера (2 юни) в „Гьоте Институт“ от 18.00 ч. с водеща Ани Васева и с участието на Миглена Николчина, Димитър Вацов, Огнян Касабов, Дарин Тенев, Божана Филипова, Богдана Паскалева, както и на самия Боян Манчев. Основата на изследването в „Свобода въпреки всичко“ е един свръхкритически прочит на „Критика на чистия разум“ на Кант със средоточие парадокса на свободата у Кант.
„Тази книга поставя проблема за свободата като практически философски проблем – пише авторът в увода – Е ли свободата условие на самото съществуване, или тя е, напротив, единствено негов утопичен хоризонт? Ако свободата е условие на съществуването, то как можем изобщо да я познаем? Как това условие би могло да се отличи от фоновия шум на съществуването?“.
А междувременно, в една паралелна вселена, с дву-тримесечна спешност и неотложност ви каним и в алхимичната пещ на „Аларма“ (на територията на „Метеор“), където с Боян Манчев разговаряме пред картината на двете вещици на Ханс Балдунг Грин от 1523г., търсейки връзките между тъмната философия, тъмния театър и тъмния ефир.
