Петър Чухов – майсторът на краткия стих, майсторът на стиха, който разказва истории, майсторът на стиха, който открива истини, има премиера на своята нова поетична книга "Есенен Великден" на 3 юни в рамките на културната програма на Пролетния базар пред НДК.
За него проф. д.н. Пламен Дойнов, поет, драматург, литературен историк и критик, ректор на Нов български университет, казва: „Няма друг в българската поезия от началото на 21-ви век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“
"Всеки ден не е Великден, но всяко излизане на книга се превръща в своеобразен Великден за този, който я е написал. Премиерата на стихосбирката "Есенен Великден" в София би могла да бъде и на куково лято, но ще се състои в края на пролетта – на 3 юни (четвъртък), от 19 ч. в Литературния кът на АКБ, Парк НДК, където авторът, точно 20 дни преди юбилейния си рожден ден, заедно с известния си колега по перо, поетът, драматург, литературен критик и историк проф. д.н. Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет, ще се опита да обясни има ли смисъл от излизането на тази книга".
Редактор на "Есенен Великден" е Емануил А. Видински, художник – Капка Кънева, изд. "Жанет 45".
Петър Чухов представи новата си поетична книга "Есенен Великден" специално в "Артефир":
"Истински специалната книга за рождения ми ден ще излезе в средата на юни – тя е сборна от първите ми 5 книги. Това е по-скоро юбилейното издание "Запокитеност“ (2021). Това е по-специалното лично за мен. В "Есенен Великден" съм се опитал да избягам от този по-лековат начин на изразяване и съм събрал по-дълги (за мен) стихотворения. Другото по-специално е, че тук като че ли иронията е малко по-приглушена и е по-меланхолична тази книга.
Като цяло, с напредването на възрастта човек е склонен да се вглежда повече в себе си и да се приема, може би. Поне при мене е така. И не само да приема себе си, но и границите. Границите са много важни... Границите са много по-ясни, по-застрашителни, но, от друга страна, възпитават едно смирение.
За съжаление моята поезия е доста кратка и може би по-събрана. Докато аз харесвам и бих искал да пиша стихове, в които е събран целия свят по един пъстър начин. Но при мен нещата се случват много концентрирано и това не ме удовлетворява, но трябва да го приема. Както, ако съм сатиричен актьор, трябва да приема, че няма да мога да изиграя Хамлет... Аз съм един, не мога да го нарека трагически поет, но да го наречем един вгледан в една точка поет. Човек винаги желае това, което няма. За мен писането е едно силно концентрирано преживяване, особено на поезия. За мен са важни определени енергии, които избликват."
Чуйте повече в звуковия файл.
Участвал на фестивали и четения в Словакия, Северна Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция, Албания и Русия. Пише музика и текстове, свирил и свири в различни рок групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си.
Член на Управителния съвет на Българския ПЕН.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.