„Изборните резултати в Кипър са разочароващи“. Това каза пред БНР проф. Никос Тримиклиниотис, професор по социология в Университета на Никозия.
„Ние сме водени към много поляризирана реалност, където има дистанциране между институциите и обществото. Самите демократични институции, които трябва да представляват обществото, стават по-десни и консервативни. От друга страна имаме голяма група хора, които не гласуваха - 35 процента. Това не е висок дял по международните стандарти, но в Кипър този процент беше много малък в предишните десетилетия и увеличаването му определено е показателно“.
По думите му страната преминава през процес на поляризация на политическите институции и на демокрация в криза:
„Това може да доведе до много по-реакционен, авторитарен тип управление… В същото време можем да видим възникването на нови алтернативи и аз мисля, че това е единственият положителен резултат, който имаме. Това не е пряк резултат от електоралната реалност, но е социална реалност - възникването на друг, различен тип солидарност, на инициативи, подкрепящи хората в нужда, мигрантите, антирасистките демонстрации, масовите демонстрации на двете кипърски общности от двете страни на разделящата бодлива тел. Така че това е същинският контекст, който очертаха парламентарните избори в Кипър“.
В предаването „Събота 150“ проф. Никос Тримиклиниотис, уточни, че ЕЛАМ, която определя идеологията си като „народен и социален национализъм”, е против следваната от десетилетия цел на преговорите по Кипърския въпрос за обединение на страната като двузонална, двуобщностна федерация.
„Партията засили и антимигрантската си реторика на фона на силния миграционнен натиск, на който е подложен Кипър. ЕЛАМ е неонацистка партия, адаптирана за политическата ситуация в Кипър. В основата ѝ е много ясната неонацистка идеология на гръцката „Златна зора”. Те адаптираха посланията ѝ, използвайки популистка реторика, за да влязат в кипърския контекст. Имаме си работа с много, много вирулентна сила, която би могла да бъде разследвана и дадена на съд като криминална организация. Правителството обаче избра да не прави това. Защото ЕЛАМ по същество е резервна сила за подкрепа на правителството в трудни времена, като избори например - при последните избори те застанаха зад Никос Анастасиадис. Това се превърна в част от процеса на подкопаване на другите политически партии, на демократичната структура на обществото и доверието в институциите“.
По думите на професора по социология Кипър има правителство, което възприема антиимигрантски дневен ред, ксенофобия, политики, които са много десни.
„Това измества политическия и публичния дискурс към крайнодясното и облагодетелства екстремистките крайнодесни парти, които обвиняват правителството, че не е достатъчно дясно. Така целият политически сектор е тласкан в това направление. Само часове след успеха на националистическата партия лидерът на кипърските турци Ерсин Татар побърза да го коментира като нова пречка за преговорите. Резултатите от парламентарните избори и възходът на тях на крайно десния „антитурски“ ЕЛАМ, който подкрепя виждането за една единствена държава на острова, потвърждават позицията на турската страна за решение за две държави и че в Кипър вече не може да има федерално решение, заяви Татар“.
Проф. Никос Тримиклиниотис смята, че резултатите от вота отварят труден период за страната до следващите избори.
„Аз мисля, че ще видим прегрупиране, пренареждане на политическите сили, повече поляризация и противоречия в обществото през следващите няколко месеца и няколко години до изборите през 2023 г. Ще видим повече поляризация и конфликти в самото общество и политическото му представителство. Същевременно текат преговорите по Кипърския въпрос, имаме регионален геополитически конфликт около проблемите с природния газ. Има важни социално-икономически проблеми, особено след пандемията, която подкопа туризма, създаде повече бедност и неравенства Имаме и проблема с миграцията и търсещите убежище в Кипър. Много, много трудни въпроси трябва да бъдат решени в условията на по-голяма политическа и обществена поляризация и партиите изглеждат неспособни да намерят решение на тези проблеми. Политическите институции са изправени пред голяма криза на демокрацията“.
Интервюто с проф. Никос Тримиклиниотис можете да чуете в звуковия файл.