„Освен това държавата трябва да се стреми обезщетението на жертвата да се даде от извършителя. Ако това не може да стане, обезщетението трябва да бъде гарантирано от държавата. Също така трябва да се въведе процедура, която да прави приоритет обезщетението на жертвата по време на наказателния процес, а не да бъдат препращани към граждански дела, които се точат с години“, посочи Несторова.
По думите и според статистиката за броя на жертви по наказателни дела, които се водят в България, това са около 400 жертви за 2019 година.
Миналата година много ясно забелязахме, че дигиталните технологии предоставиха на трафикантите възможността да извършват престъпления, като така се намалява и възможността да бъдат хванати. А когато става дума за деца, те го правят през фалшиви профили, не се налага да вербуват жертвите си на живо", коментира темата пред БНР Антоанета Василева, първият вицепрезидент на „Грета“ и програмен координатор на Центъра за безопасен интернет.
„22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца, вероятно е този процент и да е по-висок, защото той не отчита ситуацията в мрежата. Затова ние като център работим за превенция на рисковите, с които децата се сблъскват в интернет, като нашата обучителна програма се нарича „Кибер скаути“. Обучаваме през нея петокласници как да разпознават рисковете в интернет и как да предават знанията си към своите съученици.
Отделно обучаваме в партньорство с Националната комисия за борба с трафика на хора 15- до 17 годишни млади хора, защото те са едни от най-уязвимите към трудова и сексуална експлоатация“ , разказа още Василева.
По думите и обаче ключово в тези проблеми е, че социалните медии и платформи последните години оказват значително влияние за начинът, по който организираните престъпни групи организират трафика на хора.
Още по темата в звуковите файрове.
