Може би за мнозина е изненадващо, или по-скоро интригуващо, заглавието на новата изложба на художника Атанас Хранов, а то е: „Изход“ в галерия „Ракурси“. В това пространство, за него запазена марка, прозорците гледат към тихата Хан Крум, от другата страна към тайнствен вътрешен двор, с малък фонтан, останал още от къщата на Стефан Стамболов, като Алиса в страната на чудесата или Алиса в огледалния свят, и Котарак, който пресича двора с усмивка на лицето си. Сюжетите са няколко, преди всичко „Вратата на Александър“, „Вратата на разказвача“, „Вратата на Йосиф“, голямо-форматни платна – размер почти два на три метра, цикъл „И аз също бях там“, „Вятър от север“, „Чай от глухарчета“ и др.
Изложбата „Изход“ има друго важно послание от неговия приятел и съмишленик поета Александър Секулов, със стихотворението, което има заглавие „Изходът на Наско Х“.
В този дом под небето
стени няма, а само порти;
и от една празнота се излиза
към друга празнота, наречена пустота;
и сред това сияещо нищо
вирее и цъфти
въображението на Наско Х.,
което някои наричат роза,
а самият той нарича „роза на ветровете;
и ветровете в тази пустота
са толкова бавни, че почти спират,
стоят на място и шепнат нещо,
което Наско Х. ще разкаже на всички;
после той отваря портите на пустинята
и портите на съня,
пуска ветровете да летят,
а той остава сред рамките,
сякаш са триумфални арки,
или знаци,
или букви,
а навярно – свят, който трябва
да бъде досътворен.
Какво сподели Атанас Хранов за изложбата си „Изход“ чуйте в звуковия файл.
Изложбата може да бъде разгледана до 23 юни в галерия „Ракурси“