Процесът по възстановяване на повърхностния слой на мрамора се извършва от реставратора Вътко Христов. Цялостното състояние на паметника е добро, но замърсявания от органичен произход - плесени, лишеи, бактерии, гъбички, растения, са се наслагвали по облицовката и върху структурата са се образували тъмни петна, обясни г-н Христов. „Една работа сама те води, след като се започне реставрацията“, каза за БНР Вътко Христов:
„За да те води, трябва да имаш знания, опит. В такъв случай нещата вървят нормално“.
По думите му камъкът, от който е направен паметникът на Свободата, е болен и трябва да се излекува:
„Проникване на мъхове, лишеи, всякакви микроорганизми, само не видях някакво дърво да е израснало, храст в цепнатините. Особено, където има напластяване от сол. Солта е великолепна среда, в която се развиват тези микроорганизми и затова е желателно един мобилен паметник да бъде обезсолен в дестилирана вода, с компреси“, допълни в предаването "Рано в неделя" Христов.
Използва се щадящ природата метод за удължаване живота на културната забележителност.
Паметникът е транспортиран от Одеса, обяснява историкът Стефка Григорова, директор Дирекция „Хуманитарни дейности“ в община Плевен:
„През 1879 година, изграден е със средства на близки, на загинали във втория щурм, монтиран е на централния площад в града, където е до 1954 година, след което паметникът се демонтира и на негово място се издига паметникът на Съветската армия. Паметникът на Свободата е ситуиран на един безличен постамент в жилищния квартал „Мара Денчева“, където престоява невиждан от гражданите на града до 1990 година. Тогава по инициатива на един от общинските съветници е преместен на централно място в градската градина, където минават ежедневно хиляди хора“.
На паметника е отбелязано и името на ателието - „Тузини“:
„Изпипан, това е невероятна работа. Това са романтизъм, неокласицизъм. Това идва още от римската, гръцката скулптура. Това е еманация на това виждане, което е било“, подчерта Вътко Христов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
