Анализ по отделни сектори на икономиката трябва да се превърне в оперативен план за действие, категорична е Йотова.
„Да имаме управление на тези рискове. Друг начин за справяне с климатичните промени няма.“
Ще продължим да бъдем изложени на все по-чести и все по-екстремни промени във времето, подчерта Антоанета Йотова в предаването „Преди всички“. Най-често ще регистрираме това като нетипични явления за съответния сезон.
Според годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИХМ – 2019-а и 2020-а са били двете най-топли години от 1930 година насам, поясни Йотова.
По думите й 2 градуса повишение на средногодишната температура е „много значително повишение“.
Средногодишното количество валежи пък е било по-малко от нормата.
„Хубавото е, че имаме едно Средиземно море между Сахара и европейския юг, но има много тревожни факти, че този климат, който сме имали, вече не е същият“, коментира Антоанета Йотова.
Рисковете за всяка страна са специфични и ние трябва да си свършим нашата си работа извън европейските политики, смята тя.
Горещите вълни като екстремно метеорологично явление ще зачестят, изтъкна д-р Спасова.
Повишението на температурите през лятото с два-три градуса води до двойно увеличение на периодите с горещо време, което е опасно за здравето, посочи тя.
Това засяга най-вече хората със сърдечно-съдови заболявания, но застрашава и тези с респираторни заболявания, астма, диабет и психични разстройства.
При горещи вълни се повишава смъртността, напомни д-р Спасова.
В България това е подценявано, пренебрегвано на този етап явление, смята тя.
Настоящата първа гореща вълна за това лято е изключително опасна, заяви Зорница Спасова. Това е така и заради резкия преход между по-хладното време и настоящите температури.
Горещото време става опасно, когато се задържи повече от три последователни дни.
Трябва да внимават и здрави хора, които се чувстват преуморени или работят до източници на топлина – в кухни или на открито, каза още експертът.
Спасова съветва в горещите дни да се отложат спортовете на открито, както ида се внимава при рязко влизане в по-студена вода.
Според международни доклади Югоизточна Европа и Средиземноморието ще бъдат сред най-уязвимите в Европа спрямо горещите вълни. При нас допълнително рисков фактор се явяват по-ниският здравен статус, по-ниските доходи и застаряващото население, поясни Зорница Спасова.
Според нея е необходимо да се създаде работна група „Климат и здраве“ към Министерството на здравеопазването и план за защита на населението при горещо време.
Трябва да има актуализация на предупредителните кодове, смята още д-р Зорница Спасова.
Повече по темата чуйте в двата звукови файла.
