Това мнение изразява в интервю за БНР карикатуристът Чавдар Николов, който е едно от лицата на проекта „ПРАС-ПРЕС – Орган на невъзпитаните карикатуристи“.
Справедливост означава закон, който да е на мястото си и да няма преференции за никого. При липсата на такава справедливост ние лесно минаваме в сферата на възмездието и се присмиваме на онзи, от когото досега сме се страхували, смята Чавдар Николов.
Той определя себе си като „карикатурист от кариерата“ и вярва, по подобие на една друга стара максима, че карикатурата е като слънцето и въздуха за всяко живо общество.
Сега е убеден, че „лека-полека се развиделява“, но само преди няколко месеца обстановката според него не е била никак добра.
Не е трудно да си карикатурист – трябва малко талант и повече хъс, вярва Чавдар Николов. Трудно е обаче на всеки да отстоява професията си и да я уважава.
„Колеги започнаха да правят едни по-коктейлни карикатури, които са просто смешни. Такава, която развеселява – повече хумор, по-малко сатира. От сатирата боли.“
Ролята на карикатуриста е постоянно да показва нещо и да призовава хората да не заспиват, да не се отказват да преследват правата си, подчертава Николов в предаването „Изотопия“.
„Не можахме да свалим поне един премиер с наши карикатури, но, както казваше Радой Ралин, всеки ден трябва да се меси демокрацията. Не може за омесиш и след това да легнеш на тая кълка, че вече си свършил работа.“
Негови карикатури са сваляли почти навсякъде, където е работил.
„Всеки колега има едно чекмедже с т. нар. рефизетки, от френски – рефюзе означава отхвърлям, отричам. Както има мажоретки, има и рефизетки.“
През 2016 година, докато Чавдар Николов работеше за Нова телевизия, бяха изтрити 90 клипа с негови анимирани карикатури.
„Тогава причината беше властта. Те след това ги качиха отново. Анимации по 15 секунди. Всъщност, основният носител на карикатурата е вестникът, средата на 19 век. Но мисля, че може би електронните медии ще изместят вестника като основен носител на карикатурата.“
По света навсякъде има отстъпление от това, което е било до момента, забелязва Николов.
„Когато няма отзвук, сатирата се превръща в цинизъм. Самите хора, които правят сатира, стават лека-полека циници, когато виждат, че обществото не възприема промяната, не възприема начина на поведение, който е достоен. Тогава самите журналисти се превръщат в циници. Аз познавам много колеги, които станаха обикновени циници за собствено забавление.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
