На практика хората, които не са подали документи за статут на уседналост или са получили отказ, от утре могат да загубят правата си на Острова - право на работа, на помощи, на здравни услуги, на откриване на банкова сметка и други.
Имаше много призиви датата да бъде отложена, а изтъкваните причини не са малко.
Подавани бяха много сигнали, че все още има много граждани на ЕС, които дори не са чували, че се променя имиграционната политика. Става дума за по-възрастни хора, за такива в домове за социални грижи, за малцинствени групи и като цяло за по-уязвими групи хора.
Изтъкваше се още, че самата система за подаване на документи, макар и да е много опростена, често дава грешка и хората се затрудняват с подаването им.
Друг проблем бе натрупването на необработени молби. Над 400 000 такива имаше в седмицата преди изтичането на крайния срок, а с темповете на подаване на заявления през последните дни - около 10 до 15 хиляди молби дневно, затлачването на системата вероятно е още по-голямо и дори властите признаха проблема.
Срокът обаче не бе удължен. Това донякъде е разбираемо, защото британските власти не искат да се повтаря случаят с Брекзит и всички отлагания, но съответно поемат и риска от съдебни главоболия, защото нещата опират до човешките права.
Седмица преди изтичането на крайния срок Министерството на вътрешните работи - Хоум офис, разпрати 28-дневно предизвестие до всички европейци, които, по негови данни, все още не са кандидатствали за статут на уседналост, с апел да го сторят независимо от изтичането на крайния срок.
От Хоум офис заявиха, че напълно разбират, че по независещи от някои граждани обстоятелства или поради основателни причини те не са успели да спазят срока и това е един вид толеранс. Министърът, който отговаря за имиграцията - Кевин Фостър, увери, че няма да се стига до крути мерки след 1 юли.
По какви критерии обаче ще се определя коя причина е основателна или неоснователна, не е ясно. Откакто схемата за статут на уседналост стартира през март 2019 година, правителството постоянно е обвинявано в неадекватна политика на уведомяване не само на гражданите на ЕС, но и на британските работодатели и наемодатели за промените, съпътстващи наемането на работници от ЕС или предоставянето на жилище.
Те бяха доста разгневени след излязла съвсем наскоро, на 18 юни, разпоредба работодателите и хазяите да уведомяват и насърчават техните работници или наематели до 30 юни да кандидатстват за статут на уседналост. Адвокати, които се занимават с имиграционни въпроси, критикуваха правителството за прехвърляне на топката в полето на бизнеса, което може да има сериозни последици за работодателите. На практика от 1 юли те могат да се лишат от ценна работна ръка.
Твърди се също, че текстовете в наръчниците на правителството са изключително объркани и противоречиви.
Вестник „Индипендънт“ писа тези дни, че заради неяснота какъв ще бъде статутът на някои граждани на ЕС и заради забавянето на обработката на документите, техни работодатели предпочитат за момента да наемат на дадено работно място местен човек, за да не рискуват.
От Хоум офис обаче твърдят, че те са разяснили политиката си напълно ясно. Очакват се много съдебни дела.
Над 5,6 милиона са подадените молби за статут на уседналост при официална статистика, че в страната пребивават около 3,5 милиона граждани на ЕС. Процентът на отхвърлени молби е сравнително нисък.
От подадените заявления може да се констатира, че българите са шести по численост на Острова сред страните от ЕС, като са изпреварени от поляците, румънците, италианците, португалците и испанците.
Срокът изтича днес в полунощ. Мнозина от застрашените да не успеят да подадат молби вероятно ще се надяват той да бъде отложен.
Редица сектори в британската икономика вече изпитват остър недостиг на работна ръка след отлива на граждани на ЕС – по официални данни повече от 1,3 милиона, най-вече източноевропейци.
Голям е недостигът на шофьори, на ангажирани в хранително-вкусовата промишленост работници, в ресторантьорството и хотелиерството, в строителството и много други сфери.
Логиката сочи, че ако тези хора отговарят на условията, но по някаква причина наистина не са успели да кандидатстват, е по-добре да получат време и шанс да останат на Острова, като дадат техния принос за възстановяването на икономиката, засегната и без това от пандемията.
