Либрето: Карло Пеполи (по романа „Пуритани“ от Уолтър Скот)
Първо изпълнение: 25 януари 1835 г., Гранд опера, Париж
Място и време на действието: Шотландия, в замъка Плимут и имението на Уолтън, 1658 година.
Действащи лица:
- Пуритани:
• Лорд Гуалтиеро Уолтън, баща на Елвира – бас
• Сър Джорджо Уолтън, негов брат – бас
• Елвира Уолтън, годеница на Артуро – сопран
• Сър Рикардо Форт, предводител на пуританите – баритон Сър Бруно Робъртсън, офицер – тенор
- Роялисти:
• Енрикета ди Франча, вдовицата на Чарлз I – мецосопран
• Лорд Артуро Талбот, привърженик на Стюартите – тенор
Първо действие
В своята крепост пуританските войници очакват победа над роялистите. Но техният командир Рикардо е съсипан. Той трябва да се ожени за Елвира, след като получи благословията на баща ѝ, но току-що научава, че вместо това тя ще се ожени за истинската си любов – роялиста Артуро. В следващата сцена Елвира, все още вярваща, че ще бъде принудена да се омъжи за Рикардо, отива разстроена при Джорджо, който е неин чичо. Но Джорджо ѝ казва, че е убедил баща ѝ да ѝ позволи да се омъжи за Артуро, въпреки че е враг. Навън селяни и войници приветстват учтиво Артуро.
Междувременно ... в крепостта е задържана мистериозна благородничка – за нея се говори, че е агент на краля. Когато разбира, че Артуро е роялист, тя насаме му разкрива, че е кралица Енрикета. Тя се страхува че ще бъде екзекутирана като съпруга си, а Артуро обещава да я спаси. Тогава Елвира пристига в сватбената си рокля в игриво настроение и поставя воала си над главата на мистериозната дама. Артуро осъзнава, че сватбеният воал може да бъде полезна маскировка за подпомагане бягството на кралицата. Докато двамата се опитват да избягат ги пресреща Рикардо. Мислейки, че забулената жена е Елвира, той предизвиква Артуро на дуел. Но след като разпознава затворника той им позволява да избягат, защото знае, че сега ще бъде невъзможно неговият съперник да се върне. Пуританите виждат двойката да бяга и ги осъжда като предатели, докато Елвира вярва, че Артуро я е изоставил заради друга жена и полудява от мъка.
Второ действие
Пуританите се притесняват, че Елвира може да умре от скръб. Те притискат Джорджо за новини за нея. Неговата тъжна ария, описва как тя се скита в замъка, изпълнявайки сватбената си церемония. Понякога тя си представя, че вижда Артуро – и след това е съкрушена, когато осъзнава грешката си.
Командирът Рикардо съобщава, че Парламентът е осъдил Артуро на смърт и призовава за преследване, за да бъде изправен беглецът пред съд. Но всеки спира, когато чуе гласа на Елвира. Тя започва своята великолепна сцена на полудяването зад сцената, като пее рефрена на арията: „Върнете ми надеждата или ме оставете да умра“. И тогава влиза. Отначало Елвира е унила, когато си спомня как Артуро е обещал да ѝ бъде верен – „Qui la voce“. След това става маниакално весела, призовавайки всички да танцуват и звучи същата оживена оркестрова сватбена музика от първо действие, която сякаш се пресъздава в съзнанието ѝ. Сърцераздирателно е, когато тя сбърква Рикардо с Артуро – защото той все още е поразен от нея. Вижда го да плаче и казва, че подозира, че и той знае какво означава да обичаш. След това тя повтаря първоначалното си ламенто, като този път казва: „Вземете живота ми или върнете любовта ми.“
Агонията на Елвира подтиква Джорджо към действие. Той се опитва да убеди Рикардо да спаси живота на Артуро заради нея. Джорджо започва с внушението, че самият Рикардо носи известна отговорност за това, че позволява на затворника да избяга. След това той пее лирична мелодия със зловещ оттенък, предупреждавайки Рикардо, че ако съперникът му умре, ще бъде преследван от двама призраци – Артуро и Елвира.
Джорджо се страхува, че Елвира ще умре от разбито сърце. Рикардо е трогнат, но той все още се притеснява, че врагът може да атакува. Мъжете се съгласяват, че ако Артуро се върне с мир, ще живее. Но ако дойде с оръжие, тогава въпреки чувствата на Елвира, той трябва да умре. Те се обединяват за вълнуващата кабалета на дуета, „Suoni la tromba“ – „Само звукът на тръбата“. Те се заклеват да се бият до смърт за страната си.
Трето действие
Изминали са няколко месеца откакто Артуро е изоставил Елвира в сватбения им ден. Като роялист той се излага на смъртна опасност, като се завръща в пуританската крепост, за да я види. Артуро не знае, че скръбта я е докарала до лудост. Когато се събират отново, той обяснява, че е трябвало да напусне, за да спаси своята кралица от сигурна смърт, и уверява Елвира, че тя е единствената му любов. Тогава умът на Елвира започва да се изчиства, но тя е разтърсена отново, когато войници откриват Артуро там и се втурват да го арестуват. Внезапно пристигат новини: роялистите са победени и всички затворници са помилвани. Радостта от тази новина изтрива страданието на Елвира и всички се радват, че двамата най-накрая са заедно.
