Малко след откриването на изложбата, посветена на живота и творчеството на Борис и Славка Деневи (в края на май), Зорница Христова написа, че тази изложба се усеща като литература, „като разказ, като читателско преживяване“. А ние можем да отидем и още по-нататък, като кажем, че самото пространство е организирано по такъв начин, че сякаш посетителите попадат между страниците на една огромна книга. Тази огромна книга, разположена в непосредствена близост до дома на двамата художници на „Шипка“ 18, разказва цяло едно столетие – от раждането на бащата (Борис Денев) през 1883г. до смъртта на дъщерята (Славка Денева) през 1984г.
Тук ще намерите (вписани в полето на „книгата“) първите скици на Борис Денев за създаване на летателен апарат (от началото на миналия век), с който се говори, че дори е полетял за няколко метра. Тук са и радограмофонът „Минерва“, подарен на семейството от техния добър приятел Борис Христов (в едни вече много по-тежки години). Тук са убитите коне на бойното поле, адамитите, фейлетонът на Борис Денев, в който той разказва колко хубаво е, че не е бил футурист, когато по погрешка бива арестуван в Истанбул; тук е и мъжката баня в трудовия лагер където е изпратен след 9 септември по донос на свой роднина.
В частта, посветена на Славка Денева пък се изправяме фронтално пред дипломната ѝ работа, в която берачките на домати съвсем не са по социалистически ведри, а напомнят много повече на персонажи от фламандската живопис. Именно изборът да не „поправи“ картината си, за да угоди на каноните на времето, предопределят и нелекия житейски път на Славка Денева през следващите десетилетия (до самата ѝ смърт). Тук са натюрмортите й, които са хем самобитни, хем съзвучни със света, а не с тукашния курс в изобразителното изкуство по онова време. Тук е и портретът на Иванка Сокерова. Тук са редица нейни недовършени творби – нещо характерно за цялото й творчество; тук е и домашната й библиотека на няколко езика, в която централно място заемат автори като Жорж Перек и Хенри Милър…
Разбира се, тук са и всички скрити ниши и ъгълчета, които трябва сами да си откриете (имате само два дни – вторник и сряда, 13 и 14 юли, от 11 до 19 ч.). А ние с Антон Стайков и Свобода Цекова, на които дължим тази монументална изложба (културното събитие на годината за София, по наше скромно мнение), сме застанали пред инсталацията с радиограмофона „Минерва“ с натрупаните плочи и бюстовете на двамата художници върху ръждясала количка, и оттук започваме нашата радиообиколка, следвайки съдържанието на „книгата“ – „1883-1919 – Борис Денев. Детство и младежки годни. Германия. Войни“, „1920-1944 – В добро и зло: творчество, семейство, отново война“, „1944-1968 – Социализъм. Време на изпитания. Баща и дъщеря художници. Театър „Фукара“ и „1969-1984 – Славка Денева. Човекът и вещите. Чистото изкуство“… Но, разбира се, можете да ни слушате и по-нататък (за сравнение с личните впечатления): сега е по-важно да отидете, защото имате време само до тази сряда…
