Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изборите са инструмент на демокрацията, но могат да са инструмент и на диктатурите

Проф. Антоний Тодоров: Днешното Народно събрание не се различава съществено от предишното

Слави Трифонов, за съжаление, направи същото като ГЕРБ

| обновено на 13.07.21 в 20:25
Антоний Тодоров
Снимка: БГНЕС

След извънредните парламентарни избори – определи ли изборът на българския народ хора с визия за бъдещето, способни да начертаят един нов път за България? 

Антоний Тодоров, професор и д-р по политически науки, преподавател в Нов български университет, коментира в "Нашият ден":

Знаят ли как да общуват помежду си новоизбраните партии

"Политическата конкуренция е представена като пазарна, т.е. целта е да бъде елиминиран конкурентът. В политиката нещата обаче са по-различни – няма как да се случват неща, ако не умеят да водят разговори, да общуват по между си, за да могат да споделят очакванията си и да търсят общ терен на съгласие. За съжаление тези "три партии на протеста" изглежда не си говорят..."

Слави Трифонов си позволи да анонсира своя кабинет самостоятелно

"Това е голямо разочарование. Не самите предложени хора, въпросът е в жеста. Слави Трифонов, за съжаление, направи същото като ГЕРБ. Аз, честно казано, очаквах той да постъпи малко по-разумно, като предложи премиер и му остави свободата да договаря правителството си с тези, от които очаква подкрепа – и то не преди да се свика Народното събрание, все пак."

Има ли в новите листи хора на духа, революционери на мисълта

"Моите наблюдения показват, че, общо взето, интелектуалците, хората на духа, все по-малко се ангажират с политическите партии, все по-рядко попадат в листите за народни представители. Така че днешното Народно събрание не се различава съществено от предишното или от по-предишното. От средата на 90-те години на миналия век досега тече процес, който бих нарекъл "меркантилизация" – навлизането на пазара и пазарните логики в политическия процес."

За много хора политиката се превърна в един от възможните бизнеси

"Навлизането на пазара в сфери, където не му е мястото, има за мен изключително негативни последици – унищожава ядрото на политическото. Политиката, от една страна, е квалифицирана като наука, от друга – политиката е изкуство да поддържаме целостта на обществото, т.е. да живеем заедно в нашите различия, да можем заедно и солидарно да действаме и да запазим обществото, в което живеем. Защото човекът е социално същество и не може да живее извън обществото. Когато обаче пазарът превземе политиката, политическата професия изведнъж се променя. Нахлуват пресметливи хора, които винаги очакват срещу направеното от тях да получат нещо, малцина са останалите, които биха направили нещо просто за общото благо."

Как профилът на българския депутат да се върне към своя първоизточник

"Има и такива хора. Въпросът е какъв е механизмът, който позволява такива хора да преобладават и да са мотивирани. През последните години и други непазарни сфери станаха пазарни – и образованието, и здравеопазването... Започнахме да измерваме стойността на човеците според това какво биха могли да продадат

През последните 40 години изживяхме този процес, който мнозина описват като идеологическа хегемония на неолиберализма – специфична идеология, която казва: "Пазарната конкуренция е всеобща и всесилна, тя решава всичко. Пазарът се саморегулира и няма нужда от намеса – оставете го да действа свободно и да се развива, та дори и самите държави да бъдат превърнати в акционерни дружества... това е абсурдно."

Въпросът е, че и нашето свободно време е изядено от пазара

"Заливани сме от непрекъснати предложения да се забавляваме и ни остава все по-малко свободно време да сме наистина творчески личности и да мислим."

Новото поколение

"Това е едно поколение, което много по-често казва "Политиката не ме интересува, тя е нещо, което не ме засяга". Интелектуалците сме виновни. Защото както казва (поне приписват на) Жан-Батист льо Рон д'Аламбер (френски математик, просвещенец), "Ти може да не се интересуваш от политика, но политиката непременно се интересува от теб". 

Проф. Тодоров смята, че ако се стигне до трети парламентарни избори тази година, поредицата от избори може да вкара в парламента чудовище и дава за пример Германия през 1933 г., когато за 6 месеца Германия преживява 3 последователни парламентарни избори и на четвъртите идва една-единствена партия с Хитлер начело... "Разбира се, не очаквам това да ни се случи точно по този начин, но ако продължим с тези поредици от злоупотреби с изборите – защото изборите са инструмент на демокрацията, но могат да бъдат и инструмент на диктатурите – можем да се докараме дотам, че съставът на следващия парламент да бъде такъв, че да съжаляваме за всичките предишни."

Чуйте интервюто в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна