Село Българево е известно предимно като туристическа дестинация. Разположено е в едно от най-красивите кътчета на Северното ни Черноморие, в непосредствена близост до природния и археологически резерват Калиакра и до резервата Болата, включен в световната класация за най-красиви заливи в света. Нищо чудно, че основният поминък на хората тук е туризмът. Малцина обаче знаят, че в Българево живее голяма общност от гагаузи, които пазят своята вяра и родова памет.
Кои са гагаузите?
Те говорят на старо турско наречие и проповядват православното християнство. Гагаузи има в цяла България, но най-многобройни са гагаузките села в Добруджа, а столицата на гагаузите у нас е село Българево. За тази етнографска група по нашите земи се знае твърде малко. Най-разпространената теза, е че гагаузите са преки потомци на прабългарите.
Археологическите разкопки на нос Калиакра показват, че мястото е било заселено от прабългарско население, а техните наследници и до днес живеят в близкото село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, твърди покойният историк Божидар Димитров. Не случайно хората тук определят себе си като „ески булгар“ , или стари българи. Според една теория по време на Османското владичество те са били поставени пред тежък избор:
„Когато са били гонени от турците, хората са имали две възможности – едната е да се откажат от вярата си, другата – от езика си. Ние сме избрали да си дадем езика, но сме си чисти християни и сме запазили вярата. Вярваме в Бог, хората тук са изключително вярващи. В селото имаме две църкви, едната е в центъра и носи името „Св. Архангел Михаил“, а другата е „Св. Петър и Павел“, води се гръцката църква.
Точно оттам е изворчето на голямата чешма в центъра на Българево, която е един от символите на селото с история от над век и половина“ – разказва Мая Чалъкова – секретар на читалище "Народен будител-1940" в Българево.
За гагаузкия език
Село Българево наброява около 1200 постоянни жители, но не всички тук определят себе си като гагаузи. Вкъщи старите хора все още говорят помежду си на езика на предците си, ала нишката с миналото постепенно се губи:
„Ние говорим, разбираме турски, но нашият турски не е чист. Той е просто гагаузки. Много хора, особено младите не го знаят вече – казва Мая Чалъкова. – И смея да твърдя, че не всички в селото са гагаузи, защото предците на много от нас са се заселили тук от Котел и Елена. В миналото турците са ни наричали „гяури“, тъй като не сме си дали вярата. Старото име на селото е Гяур Суютчук, защото някога тук е имало много върби – суютчук означава върби.“
В прохладния предиобед група мъже се припичат на пейка пред общината. Питам дали са гагаузи. „В селото има гагаузи, има и българи. Аз съм гагауз. Вкъщи говорим на турски, на гагаузки! Каква е разликата ли? Казват че между турския и гагаузкия имало разлика колкото на лука ципичката, шегува се Димитър Илиев и добавя: „Иначе гагаузите сме гостоприемни хора, добродушни. И не е вярна приказката, че гагаузина постоянно с нож ходи, не съм забелязал такова нещо!“ – заключава бай Димитър.
Какво е останало от културата и бита на някогашните гагаузи?
Твърде малко! Местната кухня е гордостта на българевци. Домашно приготвени, типично гагаузки ястия се предлагат навред в тукашните къщи за гости и се оценяват подобаващо от българските и чуждите туристи. В сградата на читалището на Българево, пък е подредена скромна етнографска сбирка с автентични предмети от бита – трикрака дървена масичка, стан, вретено, стари носии, дървена детска люлка, пожълтели снимки и още спомени от едно избледняло минало.
А пъстрият фолклор на самобитната общност редовно оживява в изпълненията на читалищния танцов състав „Перуника“. По време на празника „Хоро на мегдана“ всички се хващат на темпераментното „гагаузко хоро“ – най-красивото българско хоро, ще ви уверят хората от Българево.
Кои са гагаузите, как жителите на най–българското село определят себе си и как съхраняват вярата и родовата си памет ? Вижте видеото от село Българево, разположено край красивия нос Калиакра:
Снимки и видео: Венета Николова
