Проф. Петър Стоянович, историк, журналист, политик и бивш министър на културата, председател на Царското историческо общество, е Главен герой в предаването "Нашият ден".
Монографията „Пътят към София“ е една "забележителна и интелигентна (като автора си) книга, която провокира да погледнем на историята си модерно и обективно. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто дължим поне едно: обективно оценяване на извършеното, безстрастно балансиране на заслугите и освобождаване му от ролята на универсалния грешник на новата ни история. Едва тогава и много бързо ще осъзнаем, че ролята му на водач на държавата, на пример, арбитър и посланик на европеизацията на Ориента, е била от особена важност за България, казва авторът за своята нова книга. – Безвъзвратното движение на България по европейския път – това е в края на краищата основната заслуга на цар Фердинанд, независимо че за него могат да се кажат още много неща, и много добри, и твърде отрицателни. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам."
"Аз се занимавам с Третото българско царство и с отношенията между Европа и България доста отдавна, но с тези последни документи – през последните 2-3 години.
Модерното не изключва обективното и трябва да си дадем ясно сметка, че сме в 21-ви век, във време, което изисква постепенно поне две задължителни неща по отношение на миналото – едното е, то да бъде разглеждано максимално безстрастно, неидеологически. Второто задължително за модерните хора, е да умеем да признаваме безспорно положителното, като това по никакъв начин не превръща нашата книга в някакъв панегирик. А когато имаме в лицето на нашия бивш владетел Фердинанд I единствено и само тъмночерна боя, това е в някаква степен неглижиране и унижение към нашите 25 години европейско присъединяван в края на 19-и век.
Аз се занимавам с история и с факти. И нямам задължението и срока да връщам похабени паметници на техния бляскав постамент. Интересно ми е да изуча, разуча и покажа на нашего брата тази интересна амалгама между ориенталско и европейско, която имаме налице след Освобождението. Постепенното създаване и набира на кураж, които са превърнали България в навечерието на Балканските войни в една истински европейска държава, на моменти каквато и днес я няма."
„...Резултатът е едно завладяващо четиво, не само поради лекия и увлекателен стил на писане, но и поради типичната за проф. Стоянович привързаност към детайлите, нюансите, аргументираната критичност, логичност и дързост в обосноваването и защитата на смели тези. Представеният образ на „младия“ Фердинанд е плътен и нюансиран, психологически точен, предизвикващ симпатия, но далеч от безкритичната апологетика и едностранчивост. Изследването развенчава наложени митове, коригира неточни или преднамерено заблуждаващи твърдения, дава отговори и предлага интерпретации на важни въпроси, имащи отношение не само към прецизната биографичност на принц Фердинанд, но и към съдбата на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, но съм убеден, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане безразличен.“ (проф. д-р Веселин Янчев)
