Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: На изхода и на входа в Механата на Историята

Снимка: Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Добър ден скъпи съучастници, здраве желаем във всяко едно отношение! Вие сте с най-горещия информационен бюлетин в българския ефир “Новини с добавена стойност”. В тая безподобна политическа и атмосферна жега ние вадим фактите като картофи от жаравата на събитията и жонглираме с тях толкова умело, че почти не се парим.

Дано да е по-спокойно покрай вас, че в сферата на услугите пак е напечено. Най-напечено е на плажа, в политиката, общественото здраве и в кръчмарския бизнес. Тия обществени услуги се осъществяват в усложнена обстановка. Заради общественото здраве и новия делта щам на коронавируса кръчмите са заплашени с ново затваряне.

Веднага по веригата се задейства следващото звено на заплахата. Шефът на ханджиите и кръчмарите Ричард Алибегов Лъвското сърце пак плаши с кръчмарски протести. Ханджиите и тяхната клиентела се чувстват политически репресирани. Като затворят кръчмите, хората не могат да си изразходват политическата енергия.

Не става въпрос да ходиш да гласуваш или да си пържиш мозъка в Деня за размисъл. Става въпрос за политическата просвета и култура в механата. Кръчмарските разговори за политика са колкото люти, толкова безвредни и гръмоотводни. Една компания от сериозни консуматори само за тая вечер ще издигне и ще свали десет правителства, кое от кое по-сериозни. Ще има да се леят аргументи и тези, ще има да се чертаят политически перспективи. Всички политически маньоври на Статуквото и Промяната ще се предвидят, анализират, осъдят и подкрепят.

Това е фундаментално гражданско право, което пандемията ни отнема - да избистриш политиката в шумна компания и вакханална консумация.

Както е казал Ботев, цитиран от Борисов - вечер пием, пеем буйни песни, но на сутринта не знаем позор ли е или слава. Нашият умен и красив революционер Христо Ботев е истински поет, защото завършва живота си трагически. То си е по канон. Няма значение дали е Христо Ботев, Владимир Висоцки, Джанис Джоплин или Ейми Уайнхаус - загинеш ли трагически, си истински поет.

Затова покрай пандемията се заинтересувах от медицинска гледна точка - дали ако загина от вируса, ще ми се брои за трагически изход от живота и да ме възвеличат. Ама една позната докторица ми каза, че със сигурност това не се брои за героическа, трагическа или национално-отговорна смърт.

Тя ми каза:

По тая линия, Г-н Балев, полза никаква от тоя вирус, няма да станете класик, да не говорим, че и стиховете ви не са бог знае какво съкровище.

Аз много се вслушвам в такива критики и си вадя изводи.

Моята позната докторица е права, че като не са ми толкова интересни стиховете, кел файда - и да загина трагически, все тая. Я, викам си, да дрънна една ваксина, после ще му мислим за някакъв по-героически екзитус леталис.

Екзитус - това е латинска дума, означава изход. Както евреите излезли от Египет, а британците от Евросъюза, все става дума за екзитус. С думата изход се обозначава и моментът, когато духът напуска тялото от медицинска гледна точка. Така че аз съм с ваксина, пък другите поети да си преценяват на своя глава. Щото пък в края на краищата има поети, дето откарват по 90-100 години и пак са чудесни съчинители, с нищо не отстъпват на младите и трагично загинали колеги.

Да не говорим, че и на дърти години стават бели в трагическия смисъл, особено ако човек се мотае в краката на Историята.

Вчера например беше Джулай Ивнинг, последната вечер на юли, в която осъществихме изход от месеца на Юлий Цезар и вход в месеца на Октавиан Август. Цезар и Октавиан са се наредили един след друг в Историята, та после така се наредили и в календара - месеците юли/август.

Първо Цезар изкарал някое време като едноличен диктатор на републиката, после го заклали с идеята да се възстановят демократичните форми на управление. Но две години по-късно закланият Юлий Цезар бил обожествен с решение на Сената, а наследникът му Октавиан Август станал цял император с огромна концентрация на самодържавна власт.

Тоя Октавиан Август в политическия си отчет пред поколенията малко скромно се изказал, на ръба на демагогията: “Аз, вика, по личното си влияние надминах всички, но по служебна власт не притежавах нищо повече от останалите, които бяха мои колеги при всяка магистратура”.

И така над 40 години. Той бил един от управниците дълголетници и за разлика от много други мирно починал в леглото си, заобиколен от близките си.

Но преди това - като влязъл в Историята - няма излизане! През осмата година от края на Старата ера Октавиан сколасал да се напише в календара - и старият месец секстилий с постановление на Сената станал август.

По времето на Октавиан Август се родил Христос, дето после преобърнал и политиката, и религията, и литературата, и всичко, ама Октавиан по него време бил вече ориентиран към изхода от Историята.

Та така. 41 години управлявал тоя римлянин, не като сегашните кандидат-премиери, дето изкарват вече само по няколко часа на предстартова позиция. Много бързо ги ориентират и тях към изхода. То каква е тая работа - влизаш петък сутринта в Историята и до обед се изпаряваш като роса в жегата! Много нетрайни политически продукти, бързоразвалящи се. Все едно да хванеш една диня, да я сцепиш и да я оставиш на слънце. Толкова бързо се развалят и кандидат-премиерите с кандидат-кабинетите си.

Нещо изглежда не успяват да се договорят на преговорите за уреждане на подкрепа. Основните преговарящи се докараха до положение да се обвиняват взаимно в едно и също: АМА ВИЕ ТАЙНО СТЕ ОТ ДПС И СЕГА КАТО НЕ СТАНЕ РАБОТАТА, ВИЕ ЩЕ СТЕ ВИНОВНИ!

Има една такава медицинска особеност, че и на най-мъдрия понякога не му достига ум за нещо дребно, дето обръща колелото в каруцата на Историята.

Примерно оня цар в приказката, дето искал черга, ама точно по мярка, нито къса, нито дълга. И сума ти тъкачи се провалили, защото не улучвали такъв размер, дето винаги да пасва. Намерил се обаче някакъв дето въвел регулация с пръчка по краката на царя - и той почнал да си простира краката според чергата. Страшна поука.

Гледай какво просто нещо, а да не се сети сам царят му с цар, ами трябвало да го бият през краката, за да не се занимава с глупости, ами да си гледа политиката!

А аз, да ви кажа, отивам след малко на кръчма да пеем буйни песни и да редим кабинет.

Тука има, тука няма кабинет.

Тиро-лиро-опа-тропа, хайде де!

Назначавам премиер от 9 до 5.
Тиро-лиро-опа-тропа, хайде де! 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.