Защо политиката „отмести“ предстоящата нова вълна на коронавирус в България, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.
Какво пропуснахме
„Те вече нищо не пропускат, защото резултатите от пропуснатите седмици и месеци, според мен, вече са налице. Някак се създаде усещането, че въпросът с коронавируса след пролетта или, да кажем, след последната вълна приключи. Което изобщо не е така. За съжаление и на ниво държава сякаш се създаде усещането, че сме добре подготвени и от тук нататък няма какво да ни изненада. Медиите сякаш предпочетоха да дават повече възможност за изява в последните месеци на скептиците по въпроса с коронавируса, а въпросното затишие усили гласа им. Хората облекчено отдъхнаха, че ето на – приключихме. И проспахме едно ценно време на привидно спокойствие, в което можехме да се подготвим значително по-добре за това, което предстои, обаче времето беше изпуснато.
Това, което данните, според мен, убедително показват, въпреки всички опити да се омаловажават и да се обръщат наобратно, е това, че държави, в които има висок процент на ваксинирани, особено сред рисковите групи, в момента на фона на ширеща се следваща вълна, имат много по-малко тежко засегнати и по-ниска смъртност в сравнение с тези, които имат същия брой заразени, но много по-малък брой ваксинирани.
Всеки, който има желание, може да погледне цифрите – например на Англия и на Русия – да ги сравни за, да кажем, последните четири седмици, да види какво се случва в едната държава и в другата. Така че убедително може да се каже, че това, което помага в момента едните страни да се представят по-добре от другите, е броят на ваксинираното им население. Нещо, което в България като процес беше оставено основно на съзнанието на хората, на допускането, че има достатъчно много информация и всеки, който иска, може да стигне до нея. Само че държавата не инвестира достатъчно много усилия и ресурси да направи дискусията достатъчно широка, значима и убедителна в посока на ваксинирането и ние сме на последно място в Европейския съюз като брой ваксинирани. Аз това наричам проспани и пропуснати месеци.“
Какво следва
„Вчера прочетох, че президентът свиква Консултативния съвет по национална сигурност и една от точките е подготовката за предстоящата следваща вълна. Президентът сам по себе си беше доста пасивен по отношение на тази криза. Сега изведнъж се промени отношението му. По същия начин може да се проследи и поведението на министър Стойчо Кацаров по отношение на пандемията и вируса. От човек, който преди месеци е писал статуси против вируса, поддържал е мнението на хора, за които знаем в България, че категорично са срещу всякакви мерки и всякакъв здрав разум по отношение на контрола върху пандемията, а точно обратното – искат да сме либерални в този подход, в един момент създаде план за реакция, но той не е достатъчно активна страна. Какво трябва да се направи? Ежедневно трябва да бъдат убеждавани хората, че единственото разумно решение е ваксинирането. Това е функцията на държавата – да регулира процесите в своя полза. Ако утре хуманитарната криза ни връхлети даже и по-люта от предната зима, ако броят на болните надмине 10 хил., броят на попаднали в интензивни отделения се вдигне над хиляда, започнем всеки ден да отчитаме по 50-100 човека починали само от коронавирус, и към тях добавим всички други, които не получават адекватна медицинска помощ, когато системата е на колене, а тя евентуално може да стигне и до такова състояние, кой има най-интерес да предотврати всичко това? Държавата. Държавата, въпреки протестите, трябва да прояви твърдост и решимост, да осигури контрол върху процеса по начин, по който го постигат на други места. И след като достатъчно либералният подход, който България имаше в последните месеци не дава желания резултат, просто трябва да се смени стратегията.“
Политиците и вируса
"Политиците, ако бяха достатъчно отговорни в поведението си, с малки изключения щяха да се позиционират и да обявят какви са следващите стъпки и какво ще правим. Ние знаем, че партията, която спечели последните избори, освен че не пожела да поеме политическата отговорност в този труден момент, знаем тяхното отношение към въпроса с вируса – повече са в посока неглижиране на всякакви мерки. Щеше да е много ползотворно, ако във всяка една партия се бяха намерили хора, които по публичен начин да заявят отношението си, показвайки как се ваксинират. Най-вероятно това щеше да има сериозен отзвук сред поддръжниците на всяка една от партиите. Знаем, че един-единствен политик реши да покаже публично как се ваксинира – предишният министър-председател, само че за мен е безкрайно закъсняло действие, силно популистко.“
Опасни ли са ваксините
„Защо не са опасни ваксините, отдавна не трябва да се дискутира, защото опитът, който се натрупа е огромен – говорим за на 4 млрд. поставени дози в света, това е огромен масив. При положение че на всички континенти ясно се мониторират страничните ефекти, че се следят под лупа. Факт е, че ваксините не са на 100% безопасни, но са най-доброто решение в момента за контрол на тази медицинска криза, защото от другата страна виждаме едни близки до апокалипсис картини, както например в Бразилия вече месеци наред, в Русия с огромно количество загиващи хора всеки ден, с препълнени болници. Изобщо, хората не искат да приемат, че имаме два процеса. От една страна, е да оставим вируса непрекъснато да предизвиква нови и нови вълни и да отнема човешки животи. От друга страна, имаме ваксините, които очевидно са много по-безопасното решение.
За съжаление се вижда, че ваксините при някои хора предизвикват странични реакции, при някои доста по-тежки, но от гледна точна на епидемиологията, ако сравним едните и другите – жертвите от вируса и тежкото му протичане, и сложим от другата страна тези, които са получили странични ефекти от ваксините, те са пренебрежимо малко в тази група. Виждаме Америка и Англия – две държави, в които Центърът за борба с инфекциозните заболявания в САЩ и съответните органи в Лондон мониторират непрекъснато как тече процесът и могат да изкарат точни данни за това колко хора са ваксинирани, колко странични ефекти са настъпили, колко починали има във връзка с ваксините, и това лесно може да бъде съпоставено с това, което предизвиква вируса. В България не се води статистика, не се и говори конкретно с фактология, а се спекулира с, най-образно казано, изрезки от вестниците. Всичките скептици и противници на ваксинирането непрекъснато ни замерват с неща, изкарани оттук-оттам, които най-често нямат медицинска основа зад себе си. В същото време имаме непрекъснатите им медийни изяви, те непрекъснато обикалят студиа, заливат хората с липсваща фактология, със спекулативни тези, обаче на хората след месеци умора това им се слуша и това намира почва. Единственият начин е медицинската общност в България твърдо да излезе и да обори това нещо с данни. Ролята на Министерството на здравеопазването е незаменима в това отношение – да вади непрекъснато факти. Конкретен пример. Всяка седмица трябва да излиза бюлетин от болничните звена, от интензивните им отделения за това колко от тежките ми случаи са ваксинирани и колко не са. За да ги видим и да ги сравним. Всяка седмица да излизат ясно и конкретно, а това не е чак толкова трудно. Covid болните лесно могат да бъдат проучени за това кои са ваксинирани и кои не са. След четири седмици ща имаме една база данни и тогава да водим една професионална дискусия със скептиците коя група е по-застрашена, кои умират и кои не. И това да бъде основа, върху която да се води дебат пред обществото, и хората, може би, най-накрая да проумеят, че това е защитата, която имаме. Нямаме лечение, не можем да предвидим кой ще се разболее тежко, но можем да се предпазим по този начин."
Защо никой не спазва мерките срещу коронавируса
„В самия парламент политиците отказват да носят маски. При положение, че има заповед на министъра за носене на маски на закрито, при положение, че очевидно не пълзим, а сме се засилили с бързи крачки да влезем отново в червените зони, имам предвид София и други големи градове. И дори политиците, които трябва да са лицето и да дават пример на нацията как трябва да се отнасяме към въпроса, дори те отказват да носят маски. Как да убедим хората, че има проблем? Ние в България още сме на ниво да спорим дали вируса е опасен и дали предизвиква поражения. Това е несериозно.“
„Корона криза“ и политическата криза в България
„Има неразбиране на демокрацията, злоупотреба с думата демокрация и проблем с нашия прочит какво представлява демокрацията. Според мен, ние в България разбираме демокрация като тотална слободия. А, според мен, демокрацията е възможност чрез разговори, чрез силата на аргументите да могат хора, изповядваща различна политическа култура и различно схващане за нещата, да намират решения в трудни ситуации. И понеже живея в Германия, мога да дам пример. Винаги съм казвал на въпрос на приятели къде е разликата, че немците са безкрайно прагматични хора. Когато нещата, образно казано, опрат до кокала, те сядат на една маса и неемоционално започват да търсят най-разумните решения. Това го виждам ежедневно в работата си и в дискусии с колегите си, даже на ниво политика. И когато в Германия има криза по някаква причина, сядат най-големите партии от дясно и ляво на една маса, дискутират дни наред, подписват споразумение, обикновено с дебелината на малка енциклопедия, точка по точка как ще се правят нещата. И казват: "в името на хората стигнахме до тези решения, защото е важно". Това, което се случи в България е грозно. И позицията, която партията, от която се очакваше да поеме властта, те се обидиха на всички останали, че не са им приели стила и подхода. Ама той е несериозен, той не е консенсусен и не търсеше решения. На мен ми харесва това, което се опитват от другите партии на протеста да внесат като тон и да кажат: "има належащи проблеми, имаме криза с вируса, имаме зима с нарастващи цени, а хората са бедни, имаме план за възстановяване на ниво ЕС, дайте да разпишем точка по точка какво ще прави следващите 6-8 месеца, и след това да отидем на избори". Това звучи съвсем разумно.
Аз не виждам кой нормален човек не би приел тази аргументация. Обаче в същото време отварям произволен форум, в който се дискутира това, което се случва, и то е страшно. Просто проблемът е в прочита ни на демокрация във всяко едно направление, същото е и с вируса. Като не искат хората да се ваксинират, другото е да носят маски, да не се събират на големи групи и т.н., но те и това не искат да правят. И добре, какво искаме да правим? Искаме да си живеем все едно няма вирус, но него го има. И той да убива хора, ние да сме виновни за това нещо, но да не признаем пред себе си отговорност за това, което се случва. И да обвиняваме някого другиго. Не знаем какво искаме, това е положението за съжаление.“
