На днешния ден Българската православна цъква отбелязва Успение на свети Иван Рилски, смятан за закрилник на българския народ. Наричан още Преподобни Иван Рилски Чудотворец, той е най-популярният народен светец - лечител и основател на Рилския манастир през Х век.
По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на светеца, основал църковната обител.
Богословът Кирил Георгиев, организатор на поклонническия път "Рилският чудотворец", разказва в "Нашият ден" повече за светеца и за символите на вярата:
"Честванията започнаха по-рано. За 12-а поредна години с Божия помощ се проведе поклонническия път "Рилският чудотворец" от град София до неговия дом и Света обител – Рилския манастир. Нашият поход е за прослава на паметта и делото на свети Иван Рилски и не на последно място – на неговия "Завет", който оставя на своите ученици. 1075 години се навършват от неговото славно Успение.
По самия поклоннически път се включват от различни места християни – различни като възраст и занятие – всеки според своите сили и възможности."
Покровителят на българската земя, преподобният Иван Рилски, се е родил около 876 г. в Скрино, разположено в Осоговската планина край река Струма. Съвременник е на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната Рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
