Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не съм гражданин на света, аз съм един италианец по света

4
Рикардо Мути
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Рикардо Мути навърши 80 години. Маестрото, който олицетворява италианския дух, духът на Верди, на сериозността към изкуството, на педантичната вярност към посланието в едно произведение (обстойно изследвано, обмислено и подчертано от диригента), на дълбокото уважение към предците, към учителите и продължението на тяхната линия, на пълната липса от модерност в повърхностния смисъл на думата...

В едно от последните си интервюта за „Кориере дела сера“ от април 2021 диригентът споделя, че е имал щастието да израстне през 50-те на миналия век и да завърши гимназия в Молфета при изключителни преподаватели.


„Спомням си как учителят по латински при мой грешен отговор ме хвана за ушите и ме разтърси като въже на камбана. Благодарение на него никога повече не съм пропускал цитат по латински. Дали съжалявам за телесното наказание? Разбира се, че не. Съжалявам за сериозността. Духът, с който Фридрих ІІ е издълбал мотото на вратата на Капуа: „Тези, които възнамеряват да живеят честно, влизат с увереност“. Прекрасна имиграционна и интеграционна политика, която би послужила!

Дирижирането днес често се превръща в удобна професия. Младите хора успяват, без да се задълбочават. Занимават се с монументални произведения в началото на кариерата си, просто жестикулирайки. Тосканини казваше, че ръцете са продължение на ума. Днес много диригенти използват подиума да правят шоу, опитвайки се да грабнат публика, която внимава в това, което вижда, а не в това, което чува. Моят учител Антонио Вото казваше, че диригентът трябва да е вдишал праха от сцената. Вместо това, оркестри, хорове, певци се оплакват все повече от очевидна липса на музикална и драматургична подготвеност от страна на диригентите. Репетициите в зала, в които диригентът на пианото подготвя певците, намаляват все повече и повече, в полза на седмици репетиции за нищо не подозиращи режисьори, които не само не могат да разчетат партитурата, но често си измислят истории, противоречащи на музикалния дискурс. В кореспонденцията си с Кандински Шонберг пише, че ако режисурата и сценографията смущават музиката, те грешат. Със сигурност Шонберг не е бил реакционер. Аз съм диригентът, който е направил най-много продукции с Ронкони, девет през 70-те. Те са все още под влиянието на Стрелер, който не само познаваше музиката, но умееше да чете партитурата. Той преследваше красотата, но не като естетически факт, а като необходимост за истинско изкуство. Моите продукции със Стрелер („Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Фалстаф“) ме съпътстват през целия ми живот и ме научиха на много. Ето защо, може би преувеличавайки, казвам, че се уморих от живота. Мисля, че вече не принадлежа на този свят, който напълно отменя принципите на етиката в изкуството, които съм следвал и които моите учители са ми предали...

Например, Джорджо Стрелер вярваше в една „Аида“ без слонове, където триумфът е само в музиката, а не в този фараонизъм, който характеризира „Аида“ вече по цял свят, който уврежда същността на творбата. Това е една от най-изтънчените и деликатни партитури на Верди. Твърде скъпите декори и костюми, заедно с липсата на компетентност и авторитет на диригентите, които с дължимите изключения, оставят певците без водач, ме притесняват за бъдещето на операта.

Днес има изискване при подготовката на музикален сезон в един оркестър да има баланс между мъже и жени, хора с различни цветове на кожата, етноси, транссексуални, така че да бъдат представени всички социални, етнически, генетични проблеми. Намирам го за много странно. Изборът трябва да бъде направен въз основа на стойност и талант. Без дискриминация, в един или друг смисъл...

Италия е пълна с театри от 18 и 19 век, които сега стоят затворени. Отворете ги и ги дайте на млади хора... Ако искаме нашето оперно наследство, най-изпълняваното в света, да не се счита за повод за забавление, а за източник на образование и култура (както са творбите на Моцарт, Вагнер, Щраус), трябва да направим много неща.
Верди не е „зум-па-па“!“


В предаването на 21 август от 20 часа ще звучат откъси от:
• „Дон Жуан“ от Моцарт с Томас Алън, Едита Груберова, Франсиско Арайза и Сузане Менцер;
• „Дон Карлос“ от Верди с Лучано Павароти, Самюел Рейми и Даниела Деси;
• „Отело“ от Верди с Красимира Стоянова и Александр Антоненко;
• „Палячи“ от Леонкавало с Лучано Павароти и Даниела Деси;
• „Ифигения в Таврида“ от Глук с Томас Алън и Карол Ванес;
• „Реквием“ от Верди с Виенската филхармония, Красимира Стоянова, Анита Рачвилешвили, Франческо Мели и Илдар Абдразаков;
• „Миса Солемнис“ от Бетовен – в запис от Залцбургския фестивал от 2021 г.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, riccardomuti.com

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна