Абсолютно никакво значение няма коя партия ще получи третия мандат за съставяне на правителство. След всичко, което различните партии изрекоха през последните дни, ще бъде истинско чудо, ако успеят да се разберат за кабинет. И даже няма да бъде чудо, ами ще е подигравка със самите тях. Все едно да си плюят на физиономиите. А те все пак имат инстинкт за самосъхранение и няма да го направят. Така че много по-интересен е въпросът не дали ще има правителство, а как протича в българския политически живот най-важното разделение, което наблюдаваме в развития свят.
За какво става дума? Основното политическо противопоставяне не е между левица и десница, нито между статукво и промяна. Това са неща, които винаги са съществували, ще продължат да съществуват, но не са най-важните днес. Основното разделение днес е между нормалността и либералните крайности. Нормалните партии и техните привърженици искат простички неща – да имат достоен живот, децата им да живеят по-добре, да не бъдат експлоатирани от големите корпорации и да има държава, която да ги защитава. А партиите на либералния ексцес имат съвсем други приоритети. За тях важни са третия или четвъртия и така до трийсет и седмия пол, допълнителното отнемане на функциите на държавата до степен тоталното й елиминиране, заличаването на на всякаква идея за национална общност, климатичната истерия. Крайната цел на подобни политики, макар и да е грижливо прикривана, е превръщането на човечеството в атомизирани индивиди, които са лесна плячка на наднационалните политико-бизнес елити.
В Съединените щати представители на първата тенденция са най-вече привържениците на Доналд Тръмп и силите, които стоят зад него. Джо Байдън и хората, които го инсталираха на президентското мястоq пък са типични изразители на либералните крайности. В Европа господстващата либерална политическа „адженда“ се налага най-вече от евроинституциите и традиционните политически партии. А тези, които искат нормалност, са свързани най-вече с антисистемните партии и движения, които властта много обича да обвинява в „популизъм“. За нас, разбира се, най-интересно е как стоят нещата в България. Идеите на либералния мейнстрийм на господстващата идеология се обслужват най-предано от структури като „Да, България“. За тези партийни образувания указанията от наднационалните институции са като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“, както е казал класикът Г. Димитров. Радостното все пак е, че в България има и партии, които защитават нормалността. От представените в парламента политически формации такава, безспорно, е БСП. В това има известен парадокс, защото посестримите на социалистите в Европа отдавна са затънали в тресавището на либералните ексцесии няма вероятност да се измъкнат някога оттам. Нашите социалисти се държат много по-достойно. Въпреки страхотния външен натиск БСП твърдо се противопостави на Истанбулската конвенция и така показа, че нормалността за нея е по-важна от наднационалните директиви.
Естествено, най-важният въпрос е на коя страна ще застане първата политическа сила „Има такъв народ“. Дали ще прегърне господстващата либерална идеология с нейния акцент върху мултикултурализма, третия пол, борбата срещу измисленото „бяло превъзходство“ и политическата коректност, което е днешното име на цензурата, или, напротив, ще предпочете нормалността, уважението към националните традиции и история, защитата на държавата. Засега нямаме ясен отговор на този въпрос, а изказвания на представители на ИТН дават основания тя да бъде пращана както в единия, така и в други лагер. Обаче има един лакмус, който е много показателен за същността на тази формация. Става дума за отношението на представителите на либералния мейнстрийм към нея. Не може да не сте забелязали, че либералите – имам предвид не само политиците, но и всевъзможни коментатори, политолози, режисьори, аниматори – не могат да понасят „Има такъв народ“. То не са изобличителни статии, не са гневни статуси във фейсбук, не са прочувствени тиради по телевизиите. Целта на тези изблици е да бъде представена „Има такъв народ“ като някакво чудовище, което си е поставило за цел да унищожи нашия прекрасен нов свят. И това не е случайна омраза. Логична е. Либералите усещат, че ИТН е точно обратното на всичко, което проповядват, и, съответно, е заплаха за тяхното господство. Да, ние не можем да кажем в каква точно посока как ще се развие тази партия. Обаче едно е сигурно. Ако „Има такъв народ“ иска да има сериозно политическо бъдеще, тя трябва да избере страната на нормалността, да защитава националното и обикновените хора, а не елитите. Ако тръгне по пътя на либералните измишльотини, животът на ИТН ще бъде много по-кратък от очакваното.
