На 67 години Ангела Меркел реши да напусне голямата политика. През септември в Германия ще има парламентарни избори, в които Ангела Меркел няма да участва. В качеството си все още на канцлер Меркел организира редица прощални посещения в различни държави, включително в САЩ и Русия.
Трудно може да се каже какъв резултат ще произведе визитата на Меркел при Путин. Разговорът им продължава 3 часа при предвидени два, в които Меркел нарича Путин „скъпи Владимир“ и се обръща към него приятелски на „ти“. Меркел и Путин винаги са имали възможност да комуникират на немски и руски свободно, без преводачи, и през годините са успявали да поддържат истински интелигентен диалог, независимо от конфликтите. Владимир Путин сподели преди няколко години, че Ангела му е изпращала германска бира като подарък. Всъщност Путин и Меркел са политически приятели, независимо от ролите на Меркел да заема отвреме навреме антируски позиции, принудена да следва евроатлантическата линия, наложена от САЩ. Парадоксално звучи, но руснаците харесват Германия и ако за някоя държава са склонни на отстъпки, то това е Германия. Те са силно респектирани от дисциплината на германците, които могат да бъдат дисциплинирани по начин, по който нито една друга нация не може. Благодарение на тази дисциплина Германия е най-силната държава в Европа, изправяйки се към върха от пълното зануляване, при това няколко пъти за един век.
В петък Путин и Меркел са поговорили за Афганистан, още повече, че някак предсказуемо, както и другаде по света се е случвало, талибаните се въоръжиха с оръжията и боеприпасите, останали по складовете от страните, членки на НАТО. Някакси не е удачно директно да им се предоставят оръжия, по-елегантно е да се забравят по складовете от бързане или нещо подобно. Тъй като този сценариий е банален и вече отигран няколко пъти на други места, политическите лидери лесно могат да предвидят какво ще се случи и какви са целите. Оттук нататък контролът върху процесите в Афганистан ще зависи единствено от наработките и уменията за проектиране от страна на специалните служби на четири държави – САЩ, Великобритания, Пакистан, Русия. Останалите държави ще водят просто разговори по темата „Афганистан“ и ще изразяват притеснения.
Другите по-важни теми, които лидерите на Германия и Русия са обсъдили, са ситуацията в Украйна и Беларус. Двете страни са обект на активни мероприятия от двата политически полюса – САЩ и Русия. Една Украйна в НАТО или Беларус в НАТО би било унищожително за националната сигурност на Русия. От друга страна, Украйна и Беларус, погълнати напълно в руската сфера на влияние, създават проблем за глобалното надмощие на САЩ, тъй като това ще доведе до реинтегриране на постсъветското пространство и образуване отново на политически гигант с невъобразима военна мощ.
На срещата Меркел-Путин е обсъдена също и темата за „Северен поток-2“. До окончателното приключване на газопровода остава да се изградят едва последните 15 км по море. Меркел и САЩ настояват Русия да продължи транзита на газ през Украйна, страна, чийто политически елит нарича Русия „агресор“. Украинците напрегнато очакват решението на Русия за газовата тръба и се надяват руснаците да бъдат притиснати от ЕС. В същото време президентът на Украйна Зеленский подписа на 21 юли Закон за коренното население на Украйна, където руснаци не присъстват. С това украинците грубо се подиграват на изказванията на Путин за историческото единство на руснаци и украинци. Владимир Путин счита, че украинският елит е предприел курс към насилствена асимилация и подмяна на националната идентичност. И още на следващия ден, 22 юли, Русия се обръща към Европейския съд по правата на човека с жалба против Украйна. Именно на подобен фон Меркел се опитва да получи от Путин обещание да поднови договора за транзита на газ през Украйна и след 2024 г. Срещата на Меркел със Зеленский е в Киев днес, на 22 август.
Като цяло Меркел се държи очаквано – иска от Путин да освободи Навални и дава предимство на постлибералните ценности пред всичко останало. Дори Путин да обръща темата за опасността от нова надигаща се мигрантска вълна, Меркел отново заговаря за правата на човека и Навални. Така или иначе Путин не е лидер, който може да бъде притискан, пък било то и от Меркел, и е категоричен, че Навални няма да бъде освободен.
Въпреки че Германия подпомогна САЩ за действията им в Украйна, въпреки че често първа е била проводник на санкции срещу Русия, въпреки че Германия е най-виновна за опустошителната мигрантска вълна, която беше допусната в Европа, Ангела Меркел е възприемана от руснаците като добър приятел, който познава Русия. Като ученичка тя пътува в Съветския съюз, ходи на олимпиади по руски език, и дори изучава руски на терен, живеейки няколко месеца в Донецк, тогава в рамките на СССР. Между Путин и Меркел винаги е имало взаимни симпатии, политически флирт и заедно с това огромно недоверие. С помощта на Русия по времето на Меркел Германия се превръща в най-мощния газов хъб в Западна и Централна Европа. Употребата на немного скъп руски енергиен ресурс и износът за американските пазари подпомогнаха германската икономика да придобие статус на геоикономически лидер, а политическото тяло на Германия да изразява обединената мощ на Европа. Меркел е изключително прагматичен ръководител. Тя ползва симпатиите на Русия като икономическо предимство, но същевременно винаги е откликвала на американския натиск за антируски действия, санкции, медийно демонизиране на Путин и публична русофобска риторика. Ангела Меркел е един от най-ловките политически лидери на нашата съвременност. Единствената й грешка, за която се покая, но твърде късно, е приложението на иначе симпатичния и хуманен мултикултурализъм в действие. Единствената й грешка, която промени същността на Европа необратимо...
