Първият гост, естествено е създателят му - Найо Тицин:
„Свързани сме с Копривщица, съученикът ни Радосвет Кокудов ни канеше още като деца и така станахме част от Копривщица. Преди 6-7 години купихме старата му родова къща и така кръгът се завъртя. Така решихме с Хилда Казасян и Александрина Пендачанска да направим нещо, което да не е само за нас и така филмовият фестивал да стане фестивал за всичко.
Освен фестивал, който през езика на документалистиката да разказва изкуството, и да правим изкуство. Има открита сцена с чудна поляна, която чакаше да бъде осмислена. Върху бялата ограда е фотоизложбата „Посоки“ – над 25 фотографии от цял свят, които ни правят част от света. Това е много важно за нас, които сме завършили Музикалното училище, да не се капсулираме, а светът да е част от нас.
Ключът към създаването на фестивала е родната къща на създателя на фолклорния фестивал, сигурно в нея има такава енергия. Опитът от филмовия фестивал помага, този на Хилда за организирането на концерти – също.
Перспективата е фестивалът да се измести през юли.“
Към него се присъединява Бойка Дюлгярова – кмет на Копривщица:
„Горди, свободолюбиви, въпреки високите дувари, смятам, че сме гостоприемни. На момента харесах идеята на Найо и Александрина. Копривщица е мястото.
Хората на фестивала бяха дошли от цяла България. Имаше такива, които или идваха за пръв път в Копривщица, или не бяха идвали от ученическите си години.
Освен изкуството, за мен е важно да запазим града за поколенията, хората да се чувстват добре. Трудно се поддържа водопроводната и канализационната мрежа, която е от 1965. Има качествена изворна вода и я разхищаваме заради авариите.
Легловата база е 1200 места, но за фестивала се оказа, че ще трябват още. Хората в града предимно са заети в малък и среден бизнес – хотелиерство, ресторантьорство и малки ферми – зеленчукови и животински. Тази година определено доминираха българските туристи. А първата събота на октомври имаме фестивал на копривщенския картоф.“
Хубавото на фестивалите на подобни места е, че през деня има достатъчно свободно време за обиколки из историческите и културните му забележителности. За тях разказва Кунка Неделева – директор „Музеи в Копривщица“:
“Музеите в Копривщица са 6, имаме и два сезонни обекта от май до октомври – тепавицата и Палавеевите къщи. Бащиният ми дом е до музея на Каравелов и детството ми премина в музея. През 2015 асоциацията на пътните агенти в Япония ни включи в най-търсените градчета в Европа, стигнахме до номер 21. Чужденците трудно произнасят името Копривщица, но после не я забравят. Туристите са от цял свят, имаме ежегодно над 200-220 хиляди посетители.
Фестивалът има своето място в града. Копривщица е многолика, всеки може да намери нещо за себе си. Копривщенци тръгват по широките пазари, чак до Етиопия. Почнали са да мислят по-мащабно и са пренесли най-доброто в домовете си. Хората са били свободни, осъзнали са силата на образованието. Не мога да си представя живота без Копривщица.“
