Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
