На 10 септември в Габрово в Дома на хумора и сатирата скулпторът Андрей Врабчев ще провокира публиката със своята последна инсталация, поставяща в центъра на вниманието властта.
В града на смеха ще сменят главите на съвременни политици върху една безглава фигура в римска тога. Вернисажът е предвиден за 18.30 часа, а инсталацията ще остане в Зала 6 на Музея до края на годината.
На статуята на владетеля може да седи главата на Тереза Мей, Владимир Путин, Тръмп, Макрон и други.
Единственият български политик, на който скулпторът е изваял портрет е Бойко Борисов.
Скулптурната инсталация е вдъхновена от практиката в древен Рим да се поставят безглави статуи на владетеля, които позволяват бърза и лесна подмяна на портрета на императора при неговата смяна. По това време статуите са били използвани не само за възхвала, но и за информиране на поданиците за това, кой е на власт, коeто често траелo кратко.
За изложбата разказва Андрей Врабчев в “Нашият ден“
“Поставяйки цялата изложба да звучи музейно и по-скоро археологически, се опитвам да направя една препратка за това как след 100, след 200 г. фигурата на властта, императорът, отново ще е разпознаваем. Но хората, които в момента са толкова важни и силни ще изчезнат и ще бъдат забравени.
Това, че включвам Бойко Борисов е по-скоро жест към публиката в България, отколкото знак, че той ми е бил интересен. Каквото имах към него го изчерпах с говорещия паметник, който направих. Използвах готовата глава от предишната негова скулптора. Реших, че нямам нито желание, нито интерес да правя втори път мащабна глава.
Ако трябва да бъда честен в България има твърде много глави, които бих могъл да направя за тази изложба, но се опитвам да се обърна към много по-широка група хора.
Ако трябва да сме честни нито Бойко Борисов, нито Слави Трифонов никой от тях не е разпознаваем, нито ще бъде интересен.
За да представиш универсална идея, трябва да използваш универсални знаци. Нашите политици не са универсални знаци за политическо лидерство.
Много често проблемът е, че една личност, влизайки в тази роля счита, че е вечна. Нито мисли за бъдещето достатъчно отговорно, нито поема отговорностите на тези, които са били преди. Този сблъсък на човешкото, личното с властта като някаква абстракция съм показал по един смешен начин.
Чуйте в звуковия файл.
Снимки: БНР
