Г-н Рожио, във Вашингтон обвиняват президента Байдън за това, което се случи в Афганистан. Той пък обвинява за победата на талибаните доскорошния президент на Афганистан Ашраф Гани. Гани ли е действителният виновник?
"Не можем да виним един-единствен човек за това, което се случи в Афганистан. И президентът Гани, и президентът Байдън изиграха своите роли. Президентът Тръмп също. Множество американски генерали и политици също са отговорни за този неуспех. Но, в крайна сметка, в този момент, президентът Байдън наложи това бързо изтегляне на американците без да осигури преходен процес, който да позволи на афганистанците да удържат сами. Президентът Гани показа липса на лидерски качества и визия, не можа да осъзнае какво се случва в страната му. Тези двамата би трябвало да си поделят отговорността в тази последна глава от афганистанската кампания".
Щеше ли обаче Гани изобщо да е президент на Афганистан, ако американците не го бяха подкрепяли през годините?
"Много точен въпрос. Съединените щати и НАТО наложиха Гани на Афганистан. Но той не бе човекът, който трябваше да води страната. Трябваше човек, способен на трудни решения в трудни ситуации, а Гани не е такъв. Затова САЩ и НАТО също имат отговорност.
Всъщност, цялата политическа система след 2001 година бе наложена на афганистанския народ. Това стана на конференцията в Бон (в края на същата година). Това е президентска система, непригодна за нуждите и особеностите на афганистанския народ".
Нямаше ли да е по-добре НАТО да запази поне ограничено военно присъствие в Афганистан? Няма ли сега - след провала на прозападното правителство в Кабул - САЩ и европейските им съюзници да платят по-висока цена?
"Знаете ли, в известен смисъл симпатизирам на решението на Байдън да напуснем Афганистан. Защото начинът, по който американската мисия в страната бе устроена, водеше към провал. Тя просто бе по-бавният път към провала. Още (през април) когато бе огласено решението за изтегляне на НАТО, талибаните вече контролираха много райони в страната, без градските средища разбира се, но бавно и полека набираха сили. Единственият начин да бъдат спрени бе да бъде укрепено афганистанското правителство, така че да може да им устои самостоятелно. Но това нямаше как да стане така, както се правеше досега. Трябваше да бъдат изградени наново армията, институциите, да бъдат взети трудни решения кои провинции могат да бъдат отбранявани и кои - да бъдат изоставени временно. А правителството на Гани направи точно обратното: опита се да защити всички провинции и накрая нищо не защити.
Сега дискусиите във Вашингтон и други западни столици са за това колко войски трябваше да оставим в Афганистан. Но не броят на войските е важен, а мисията им. Три президентски администрации по ред бяха съсредоточени в задачата как да напуснат Афганистан. А когато това е основната ти цел, всичко останало е осъдено на провал.
Ако бяхме оставили някакви войски в Афганистан резултатът щеше да е същият като това, което виждаме днес, само че щеше да се случи след 5 или 10 години - не знам кога точно. Знам, че падането Афганистан под властта на талибаните и плодовете от тази победа за техните съюзници - Ал Кайда и пакистански групировки - са крайно опасни за Съединените щати, НАТО, Европа и всичките ни съюзници и приятели по света".
В правителството, което талибаните огласиха тази седмица, няма и помен от обещанията им да включат в управлението таджики, узбеки и други етнически и политически групи. Според много наблюдатели и според Европейския съюз именно едно „инклузивно“ правителство е гаранция за стабилност и условие за нормални отношения. Талибаните ни уверяват, че сегашната уредба е временна, но можем ли да им вярваме?
"Талибанското правителство е „инклузивно“ от гледна точка на това, че наистина включва цялата „стара гвардия“ на талибаните. Това е старото ново правителство. Повечето от министрите имаха сходни роли в предишното управление в периода 1996 - 2001 година. Единствените нови лица са по-младите Съраджудин Хакани и Мула Якуб, но те са по-радикални и от ветераните. Талибаните са пределно ясни в намерението си да установят „Ислямско емирство“. Не бива да очакваме нещо по-различно. Може би един ден ще има и постоянно правителство, но промените в него ще бъдат минимални".
Някои наблюдатели сочат разнобоя между участниците в талибанското движение като основно предизвикателство за новата власт и стабилността в страната. Мислите ли, че при това правителство с хора като Абдул Гани Барадар и Съраджудин Хакани талибаните ще запазят единството помежду си?
"О, да, абсолютно. Знаете ли, винаги съм гледал скептично на твърденията за разделение сред талибаните. Вижте само кампанията, с която дойдоха на власт. Те не завзеха Афганистан за 11 дни (през август), както твърдят някои. Започна се на 1 май (датата, от която започна окончателното американско изтегляне) и това бе само началото на последното действие от талибанския възход. Талибаните изпълниха с успех един добре обмислен военен план. Една вътрешно разделена организация нямаше как да постигне това. Друга една идея, която витаеше от години - че ситуацията в Афганистан няма военно решение, също се оказа погрешна. Талибаните показаха, че военно решение има".
Най-висшият американски военен - началникът на Съвета на началник-щабовете генерал Марк Мили - заяви пред „Фокс Нюз“ преди дни, че има голяма вероятност от гражданска война в Афганистан, от която ще се възползват терористите от „Ислямска държава“. Талибаните, от своя страна, обявиха след като влязоха в Панджшир, че войната е приключила. На кого да вярваме?
"Болно ми е да го кажа, но би трябвало да вярваме на талибаните. Генерал Мили греши за всичко, което става в Афганистан през последната година. Когато през юни талибаните завзеха половината от окръзите в страната той все още твърдеше, че са загубени само двайсетина окръга. Той каза също, че няма опасност правителството на Гани да се срине, а то се срина седмица по-късно. Чудя се как според генерал Мили ще се стигне до гражданска война? Защото талибаните наистина разбиха съпротивата в Панджшир. Партизанските действия там и в други райони като Андараб може и да продължат, но в малък мащаб. Няма да видим гражданска война, докато партизаните в Панджшир не започнат да получават подкрепа от чужбина и да овладяват гранични райони. Но Съединените щати и другите страни все още не искат да ги подкрепят. Всички, с изключение на талибаните, са уморени от войната в Афганистан".
Т.е. реално талибаните нямат военен противник. Кое е най-голямото предизвикателство пред тях? Някои казват, че е икономиката?
"Отколешната цел на талибаните е да учредят „ислямско емирство“. Неща като икономиката, здравеопазването, образованието, за тях са от вторично и третично значение. В края на 90-те години талибаните държаха Афганистан с далеч по-малко ресурси и де факто без международно признание. Тогава ги признаваха само от три държави - Катар, Пакистан и Саудитска Арабия, а те управляваха 90 % от страната и се биеха срещу Северния съюз. Сегашната икономическа ситуация не застрашава властта им. Може би предизвикателство за тях до известна степен е групировката „Ислямска държава“, но не много сериозно - талибаните разбиха Ислямска държава още докато воюваха срещу Гани и американците. Не се съмнявам, че талибаните ще се инфилтрират в тази групировка и ще я унищожат веднъж щом стигнат до там да й обърнат внимание".
Европа и Съединените щати разчитат днес главно на икономическия лост. Но ако икономиката не е важна за талибаните, как Западът може да повлияе на политиката им?
"Възможностите на Запада в това отношение са нищожни. Не може да използва хуманитарната помощ като лост за влияние - неправителствените организации искат да помогнат на афганистанския народ, независимо от политическите разногласия, и това е разбираемо. През последните четири години талибаните се научиха как да използват дипломацията в своя полза - нали така накараха Съединените щати да напуснат в Афганистан".
Доста мрачна картина описвате ...
"Така е, когато загубиш война. Талибаните спечелиха - спечелиха военно и дипломатически, спечелиха и пропагандната война. Всякакви опити да бъдат озаптени без военни средства ще доведат до неуспех".
Ще бъде ли поне в нещо по-различен новият режим в Афганистан в сравнение с 1996-та?
"Ще бъде по-различен, но не за добро. Виждаме същата брутална власт, която бие журналисти и жени, екзекутира хора. Сега обаче талибаните имат истинска армия с американско оръжие и оборудване (взети от предишната афганистанска армия). Сега те са по-добре организирани, с повече дипломатически връзки и по-добра пропаганда. С една дума, начело на Афганистан днес виждаме същите хардлайнери, но с повече средства на разположение".
Още по темата в звуковия файл.
