На 14 септември беше премиерата на най-новият български детски филм “Тридидокс“ (3D DOCS). в кино “Одеон“. Той може да бъде гледан на 1 ноември в Дома на киното.
Филмът е част от дипломната работа на режисьора Димитър Шопов в НБУ при проф. Дюлгеров.
Историята включва преплитане на детските игри от близкото минало, съдбите на бабите и дядовците от единственото албанско село, както и новите триизмерни технологии.
Историята е част от нашето минало, настояще и носталгията по бъдещето. 3D DОСS е серия дъвки с картинки, които децата колекционират. Около тях се заплита криминална драма, в която се забъркват иманяри, английски заселници и местната мутра на село Мандрица.
За филма разказват в “Нашият ден“ режисьорът Димитър Шопов и Гавраил Гавраилов, който е част от организацията на продукцията.
Какво отличава детското кино
“Честно казано аз не мога да правя детско кино. Главните действащи лица са деца, но то е за порасналите деца, за нашето поколение, което порасна и преди 30 г. беше на 10.
Забелязал съм, че не всички деца разбират филма, но го гледат с интерес, защото виждат едни деца, които играят в него.
Следващият проект ще е нещо по-планинско. Нека децата да си починат до следващия филм.“ – казва режисьорът Димитър Шопов.
Трудно ли се работи с деца
“Децата се организират сравнително лесно. С петото отиване до с. Мандрица, където е сниман филмът. Там местните хора много ни помогнаха, за да организираме бързо процеса.
Самите деца се появиха на мястото при петото ни отиване. Моята роля в рамките на снимките беше кетъринг.
В селото имаше басейн и това беше бонбончето в случая, ако изпълнят работата, отиват на басейн.
Нямам претенция, че правя класическо детско кино, също имам носталгия към онези времена, към готините детски филми, но саундракът е различен.“- казва Гавраилов.
Повече за личноста на режисьора и избора на място за снимки можете да чуете от в зувковия файл.
