Атанас Георгиев: Планът за възстановяване трябва да осигури плавен преход към икономиката на бъдещето
Не бива и да се забравя, че Маришкият басейн осигурява голяма част от електроенергията във върховите моменти
публикувано на 15.09.21 в 10:51
Снимка: Радио Стара Загора
Ще спасят ли от затваряне комплекса "Марица Изток" подписите на министрите на икономиката и на финансите? Дали тези подписи ще свършат повече работа, ако вместо на подписката за спасяване на въглищните ТЕЦ-ове и мините, не стоят на документи, които биха осигурили европейски пари за развитието на региона.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Самите плановете за устойчивост трябва да се базират на реални стъпки за инвестиции, които да направят прехода от високовъглеродна интензивна икономика към ниско въглеродна интензивна“, каза пред БНР деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев.
„Основният въпрос е как България ще се справи с този въпрос, стъпвайки на това, което има в момента като енергиен микс, на готовността си за нови проекти и на националното съгласие какви да са бъдещите стъпки“, смята Георгиев.
По думите му ние нямаме съзнание до кой момент въглищната енергетика може да бъде използвана. Няма и стъпки за това кога ще се затваря комплекса и кога ще има преходен период за тази цел. Този преходен период не е заложен в Плана.
„Планът за възстановяване беше надежда, че могат да се разпишат конкретни проекти и да се финансира зеления преход, но виждаме, че той доста се забави и стъпва отново на проекти , които не са изцяло нисковъглеродни.
Според мен Планът за възстановяване трябва да осигури един плавен преход към икономиката на бъдещето. За мен е и много по-важно има ли национално съгласие по Плана за възстановяване? Има ли съгласие на всички партии по проектите и приоритетите в него", посочи още Георгиев.
Според деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев не трябва да се забравя нещо много важно:
"Маришкият басейн осигурява една голяма част от електроенергията във върховите моменти на потрбеление. Тоест тук в националния енергиен контекст ние нямаме готово решение за това как ще се подсигуряват пиковите моменти на електропотрбеление. И тази зима ще го видим и трябва да сме подготвени за това".
По думите му трябва да сме подготвени и за предстоящи по-високи нива на цените на елетро и топло енергията.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"В България няма нито една конструктивна идея как да преодолеем това енергийно, икономическо, социално и екологично предизвикателство", коментира темата в "Преди всички" Георги Стефанов от WWF- България.
"И сме в една безизходица, в която чуваме всякакви предложения, които не са най-добрите за България. Най-големият проблем е, че България към момента няма дългосрочна и консенусна посока за устоите и развитието на държавата, в това число и за енергетиката", каза още Стефанов.
