Изписан калиграфски върху пергамент с печатите на Фердинанд и на всички министри и поставен в богато орнаментирана медна капсула с позлата, а тя самата поставена в сандъче. Така изглежда официалният Манифест на Независимостта, който днес се пази в Държавния архив.
Сътворен е за повече от година от художника-приложник Харалампи Тачев. Модернист, но в същото време със стил, който определят като "старобългарски", преподавател и обществено ангажиран заради близостта му с царската фамилия, той е умишлено забравян през социализма.
Художникът е роден в Пловдив пред 1875 година, но става известен като "най-софийския" художник, защото много знакови сгради, както и гербът на столицата, са негово дело.
Пловдив би могъл да види орнаменти от Харалампи Тачев в църквата „Света Марина", ако те не бяха покрити от тапети... Негови произведения все още се пазят църквата "Св. св. Кирил и Методий и във фонда на Градската художествена галерия.
Тачев не забравя Пловдив през целия си живот и родният му град често се връща в творчеството му. Той е председател на "Пловдивската дружба" в София, ръководи и "Дружеството на южнобългарските художници" със седалище в Пловдив.
За него изследователят му - изкуствоведът проф. Милена Георгиева, споделя, че е бил изключителен работохолик, много отзивчив за различни каузи и скромен, както и повечето автори от онова време. България е била най-важна за тях.
Двете части на интервюто с проф. Георгиева можете да чуете в прикачените файлове.
