Борислав Василев е преброител в един от столичните райони – Подуяне.
„Работа имаме доста. Аз поне до 3 октомври ще се справя. До 30-и вече съм приключил два участъка, имам още два. Третия съм го започнал“, споделя той пред БНР. Борислав е оптимист, че ще си свърши работата навреме.
„Аз ги усещам хората. Не всеки иска да му влезе вкъщи някой и се разбираме на другия ден или те ми звънят – елате да вземете попълнената карта“, споделя за работата си преброителят.
В квартал „Сухата река“, зад гара Подуяне е като в Афганистан, отчита Борислав.
„Води се, че това е улица. Има живи хора.“
На тази улица живее Борислава, на 22. През пролетта е родила Дидо и го отглежда сама в нещо като пристроена към почти вековна къща барака. Преброителят Борислав сяда да пише вместо нея, защото жената е посещавала училище само до първи клас.
За разлика от други участници в преброяването, които оспорват наличието на въпроси за домакинското оборудване в дома им, Борислава не смята за странни въпросите за наличието на хладилник и бойлер, защото просто няма.
„Някъде няма даже пералня и ток, така е – 2021 г. още има такива места“, отбелязва преброителят. „Има много населени места и без водопровод и канализация. Има някои села – още нямат ток.“
Дори Борислава да живее в София, в къща и детето й да има топла стая, статистиката няма да отчете, че преди 15 години момичето е било безвъзвратно загубено за образователната система и е останало само с личната карта и уклончивия отговор, че „малко знае да чете, ама не толкова много“.
Дали синът й Дидко го чака същата съдба? Този отговор трябва да дадат хората, които четат статистиката, смята Сюлейман Низамов, също жител на квартал „Сухата река“.
„Естествено, че сигнал трябва да е към управляващите, но това са процеси, които не са от вчера и от оня ден. Аз съм на 36 години, детето е на 6 месеца. Преди 20 години – 25, човек на 36 години да има дете на 6 месеца, не е било така. Тогава хората на 20-1-2-3-4 вече са имали две деца“, коментира Низамов.
