На 14 октомври 1896 година Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването на Държавно рисувателно училище. Според създателите на законопроекта старата възрожденска иконопис с нейната "извращенност и грозотия на църковните образи действува по един най-разорителен начин върху естетическите чувства на народа" трябва да бъде заместена от нова официална естетика, подчинена единствено и само на академичните принципи.
На 27 ноември 1895 г. законопроектът е блестящо защитен в парламента. Забележителната реч на Константин Величков предизвиква бурна дискусия.
Какви са били последствията от този акт и защо Държавното рисувателно училище е важно и днес?
Коментира в “Нашият ден“ Анелия Николаева, възпитаник на НХА и изкуствовед в Националната художествена галерия:
“По отношение на историята на българското изкуство годината 1896 е знаменателна, защото създаването на Държавното рисувално училище е през същата година, а то отваря врати през октомври. Но всъщност отваря и като цяло една нова страница в зараждането на новото българско изкуство и по-нататък гарантира неговото развитие.
Би следвало да се каже, че като цяло това е един много революционен за времето си акт и тези хора, чиито имена отново трябва да споменем – Константин Величков, Иван Мърквичка и Антон Шишманов, на практика в контекста на своето време правят невъзможното, преборвайки се с една доста консервативна обществена нагласа.
Да не забравяме, че България е наскоро освободена и нейните обществени политически стремежи са в посока на утвърждаване като цяло на икономическия напредък на държавата.
Но ето, че възрожденски настроените светли умове, казват, че заедно с това трябва да се работи и по посока на издигане на духовното развитие на българския народ.
Идеята за създаване на Държавно рисувално училище, почиваща все пак на една много практическа задача, а именно – възпитаване на учители по рисуване в гимназиите и в средните училища, по-скоро мотивира техните усилия да издадат законопроект през 1895 г.
Този законопроект за откриване на Държавно рисувално училище се базира на техния опит като на възпитаници на големи европейски художествени академии. С желанието в България да се отвори такова заведение, което на практика да направи мост между европейското художествено образование и България.
Още през първия випуск на училището през 1896 г., наред с тези 59 младежи, са записани 3 ученички. Трябва да се отбележи, че България на фона на европейското академично образование е една от първите държави, които допускат жени до висше образование и това е много впечатляващо.
Във втория випуск виждаме една от бъдещите големи художнички Елисавета Консулова-Вазова – една от първите бели лястовици, които отправят път изобщо в еманципирането на българката в тези години."
Чуйте Анелия Николаева в звуковия файл.
