България трябва да прояви гъвкавост за затварянето на въглищните централи, заяви в интервю за "Събота 150" изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за "Зелената сделка".
Тимерманс е убеден, че преминаването към по-щадящи околната среда енергоизточници е единственият път, по който Европа може да си осигури достатъчно източници на енергия и да намали зависимостта си от вноса на природен газ.
Пред БНР заместник-председателят на Еврокомисията изрази увереност, че предложените мерки от Брюксел за овладяване на високите цени на газа и на тока ще помогнат на страните членки. Тимерманс обаче предупреди, че не бива да се вземат дългосрочни решения заради краткосрочен проблем:
"Мисля, че предложеният от нас набор от мерки съдържа всички инструменти, които страните - членки могат да използват, за да смекчат ефектите от високите енергийни цени за гражданите. Какво ще бъде отражението им върху инфлацията и върху икономическия растеж, трябва да почакаме, за да разберем. Това много зависи и от продължителността на периода, в който имаме толкова високи цени. Важен фактор е и каква зима ще имаме. Всички тези фактори обаче са непредвидими, а държавите искат инструменти, за да могат да смекчат удара. Ние в Европейската комисия ще ги подкрепим. Искам обаче да обърна внимание, че не трябва да търсим дългосрочни мерки, ако се борим с краткосрочен проблем.
Всяка страна трябва да може да реагира, когато има толкова големи колебания на пазара и цените достигат върхови стойности, но дългосрочното решение се крие в инвестициите във възобновяеми източници. Те трябва да се повишат, защото възобновяемата енергия остава евтина. Колкото повече хора ги използват, толкова по-ниски ще бъдат енергийните цени".
Повишаването на енергийните цени е следствие на множество фактори, един от които е недостатъчните доставки на природен газ за Европа. Вие вече имахте възможност да потвърдите, че Русия доставя количествата по дългосрочните договори, но все пак...
"Въпросът е, че търсенето е на най-високото си ниво от 25 години и донякъде причината е в това, че заради пандемията от Covid редица проекти бяха отложени и се случват в момента. В същото време предлагането е сравнително ниско. Следователно пазарът е под натиск, което изпраща цените рязко нагоре. Това е световен феномен, защото в много други икономики има недостиг на енергоносители, като тук ще подчертая и Китай. Честно е да отбележа, че руснаците не могат да се обвиняват за това.
Разбира се, Путин си е Путин и той ще пресметне всички възможности, за да подсили позицията си. Не мисля, че това важи единствено за Путин. Всеки, който е на енергийния пазар, би си казал "как мога да спечеля от тази ситуация?". Нашият отговор на това е да не разчитаме толкова на руския газ и да потърсим други източници на енергия. Руският газ ще остане в Европа за много, наистина много дълго време, защото след като прекратим въглищното производство, синьото гориво ще остане транзитният енергоносител. В дългосрочен план обаче ние трябва да инвестираме във възобновяеми източници, защото именно там можем да постигнем диверсификация. Можем да се огледаме и за инвестиции във водородната енергия и тук България може да изиграе много важна роля".
В Плана за възстановяване и развитие България предлага две и индикативни дати за прекратяване на въглищната индустрия - 2038 и 2040 година. Реалистично ли е?
"Мисля, че е изключително добра новина, че самите региони, в които се развива въгледобивна промишленост, вече осъзнават, че няма бъдеще в нея. Струва ми се, също така, че е много важно, че правителството възнамерява да осигури предвидимост в сектора, защото именно това е начинът, по който ние искаме нещата да се случат.
Въглищата са енергоизточник, който има проблем на пазара и той ще се задълбочава. Това е тенденция в световен мащаб, не само в Европа. От тази гледна точка, трябва да запазите определена гъвкавост, когато определяте дата за прекратяването на индустрията.
Намирам за в пъти по-важно това, че мобилизирате фондовете, за да помогнете на регионите да преминат през тази промяна. Това трябва да се случи бързо, а не да го оставяте за последния момент".
Когато казвате "гъвкавост" ускоряване или възможност за отлагане имате предвид?
"Отлагането е лоша идея. Не казвам, че трябва да ускорявате процеса, а че е необходимо да имате конкретни планове, които включват от една страна помощта, която ще получите. Тя е голяма, като се има предвид Планът за възстановяване и устойчивост. Също така трябва да следите пазара, а тенденциите за въглищните добиви на него не са добри в дългосрочен план".
Възможно ли е все още страната ни да получи авансово финансиране по Плана за възстановяване до края на годината?
"Обикновено Комисията се нуждае от поне два месеца - подчертавам поне два месеца - за да прегледа и оцени плановете. Ще започнем веднага да работим по него. Обещах лично на министър-председателя, че ще работим много усилено по въпроса и ще водим диалог по него. Не мога да кажа, че това ще се случи преди края на годината, защото с всяка страна членка процесът отнема поне два месеца. Единственото обещание, което мога да дам, е, че започваме работа от първия ден".
Има ли място ядрената енергия в една по-зелена Европа?
"Голямото предимство на ядрената енергия е, че е неутрална по отношение на въглеродните емисии. Това е много добре, но идва и с редица недостатъци. Първото е, че за производството ѝ има необходимост от фосилни горива, което не я причислява към зелената енергия. Тя я изключително скъпа и отнема много време преди нова ядрена мощност да започне производство на електроенергия. Също така няма ядрена централа, чието изграждане влиза в първоначално определения бюджет и която е пусната в експлоатация на време.
Единственият апел, който мога да отправя към страните, които обмислят такава нова мощност, е да бъдат рационални. Ако смятат, че имат нужда от такава, си направят сметката добре. Ако сте убедени, че това е правилният избор за вас, имате нашата подкрепа - със знания и технология. Нямаме нищо против ядрената енергия, защото тя е неутрална по отношение на емисиите, но все пак не е зелена енергия. Би могла да ви бъде от помощ в борбата с въглеродните емисии, но идва с редица недостатъци".
Какъв е вашият прочит на случващото се в Полша предвид решението на Конституционния съд, че тежестта на националното законодателство превъзхожда тази на европейското?
"Решението на съда бе публикувано само преди няколко дни. В момента го анализираме от юридическа гледна точка и нашата реакция ще бъде на базата на тези анализи. В общ план обаче ще подчертая, че Европейският съюз може да съществува и функционира единствено ако върховенството на европейското законодателство се приема от всички. Между другото това е записано и в договорите на Европейския съюз. Те са подписани и ратифицирани от всички страни членки, при някои - какъвто е случаят с Полша - след референдум. Когато една държава подпише договор, тя трябва да следва правилата в него.
Правилата са много ясни и според тях европейското законодателство доминира. Честно казано, това е записано и в полската конституция, че договореностите в наднационалните договори имат върховенство спрямо записаното в националните закони. Европейският съюз не може да функционира без това, защото в такъв случай не бихме могли да осигурим равни права на всеки европейски гражданин. Това е причината да настояваме за пълна синхронизация. В противен случай не бихме могли да защитим спазването на правата на нашите граждани, а това е в основата на европейското законодателство - че всеки европейски гражданин заслужава равни права".
Възможно ли това да попречи Варшава да получи предвидените средства по нейния План за възстановяване?
"Възстановителните планове са базирани на две много важни правила - как се възстановява икономиката на определена държава и как тази държава спазва препоръките към нея. Те са част от плановете. Все пак тези планове не са само за повече инвестиции, а и за необходимите реформи, които от своя страна са базирани на специфичните препоръки към всяка държава членка. Това важи и за Полша. Европейската комисия води диалог, за да осигури съдебна независимост. Това е всичко, което мога да кажа на този етап".
Цялото интервю на Марта Младенова с Франс Тимерманс в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
